Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

При тия думи мъдрецът духнал през рамо, след него духнали всички останали освен Настрадин Ходжа.

— Като разсъди и претегли всичко, което се отнася до тоя престъпник — продължил мъдрецът, — нашият велик емир отхвърли предложените начини за умъртвяване на Настрадин Ходжа, защото се страхува, че нечистата сила може отново да помогне на престъпника да се изплъзне от справедливото наказание. Но съществува още един начин на наказание, на който споменатият престъпник Настрадин Ходжа нито веднъж не е бил подлаган, а именно — удавянето!

Багдадският мъдрец вдигнал високо глава и с тържествен израз на лицето изгледал присъствуващите. Настрадин Ходжа трепнал.

Емирът забелязал това движение. „Аха! Ето къде била неговата тайна!“

През това време Настрадин Ходжа мислел: „Много добре, че заприказваха за нечистата сила, значи надеждата още не е изгубена за мене!“

— Известно ми е от разкази и книги — продължил междувременно мъдрецът, — че в Бухара има свещено езеро, наречено езеро на шейха Ахмед. Ясно е, че нечистата сила не ще се осмели да се приближи до това езеро и затова трябва, о, повелителю, да потопите престъпника за дълго време до над главата в свещените води, след което той ще умре.

— Ето съвет на мъдрец, достоен за награда! — възкликнал емирът.

Настрадин Ходжа укорно рекъл на багдадския мъдрец:

— О, Хюсеин Хуслия, така ли се отнасях аз с тебе, когато беше в моя власт? Ето на, надявай се след това на хорската благодарност.

Било решено Настрадин Ходжа да бъде удавен след залез слънце пред целия народ в свещеното езеро на шейха Ахмед. А за да не избяга по пътя, решили да го закарат от двореца до езерото в кожен чувал и с този чувал да го удавят.

…Цял ден край езерото чукали секири: дърводелците издигали дъсчена площадка. Те знаели за какво е потрябвала на емира тази площадка, но какво можели да сторят, щом над всеки стоял по един стражар? Работели мълчаливо, с мрачни, ожесточени лица; след като свършили, отказали да получат оскъдното възнаграждение и си отишли, забили погледи в земята.

Дъсчената площадка и целият бряг наоколо били постлани с килими. Отсрещният бряг бил предназначен за народа.

Шпионите донасяли, че градът се вълнува. Затова Арсланбег докарал при езерото множество войска, поставил топове. От страх да не би по пътя народът да отвлече Настрадин Ходжа Арсланбег заповядал да приготвят четири чувала, натъпкани с парцали: тези лъжливи чували той възнамерявал да изпрати до езерото открито, по многолюдните улици, а чувала с Настрадин Ходжа — по най-глухите. Своята хитрост той разпрострял още по-далеч: при лъжливите чували турил по осем стражари, а при чувала с Настрадин Ходжа — само трима.

— От езерото ще пратя при вас вестоносец — рекъл на стражарите Арсланбег. — Четирите лъжливи чувала вие ще изнесете веднага един след друг, а петия чувал с престъпника — малко по-късно и незабелязано, когато всички любопитни, струпани около портите, се юрнат след лъжливите чували. Добре ли ме разбрахте? Помнете, че ще отговаряте с главите си.

Вечерта на площада ударили барабаните и възвестили края на пазарния ден. Към езерото от всички страни се заточили тълпи народ. Скоро пристигнал емирът със свитата си. На дъсчената площадка й около нея пламнали факли. Пламъкът съскал и се навеждал от вятъра, във водата трептели червени, отблясъци. Отсрещният бряг тънел в мрак; от площадката, озарена със светлини, не се виждала тълпата, но ясно се чувало как се върти, движи и диша тя, как слива смътния си, тревожен шум с поривите на нощния вятър.

Бахтияр прочел в тъмното на висок глас указа на емира, с който Настрадин Ходжа се осъждал на смърт. През това време и вятърът стихнал — тишината била такава, че по гърба на светлейшия емир запъплили мравки. Отново въздъхнал вятърът, заедно с него въздъхнала с хиляди гърди и тълпата.

— Арсланбег! — рекъл емирът и гласът му трепнал. — Защо се бавиш?

— Аз вече изпратих вестоносеца, о, повелителю.

Изведнъж в тъмнината се зачули викове, звън на оръдие; нейде започнало сбиване. Емирът подскочил и се заозъртал. След минута в осветения кръг пред площадката навлезли осем стражари без чувал.

— Къде е престъпникът? — извикал емирът. — Взели са го от стражарите, той се е изплъзнал! Арсланбег, виждаш ли!

— О, повелителю! — отговорил Арсланбег. — Твоят нищожен раб предвиди всичко: в този чувал имаше стари парцали.

От другата страна пак се зачул шум от сбиване. Арсланбег побързал да успокои емира: