Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

Емирът заел мястото си на трона. От портите на двореца извели осъдените. Тълпата посрещнала появяването им с глух шум. Роднини и приятели на осъдените стоели в първите редици, за да виждат по-добре.

Палачите се суетели, приготвяли секирите, коловете, въжетата. Днешният ден бил тежък за палачите: те трябвало да умъртвят един след друг шейсет души.

Старият Нияз бил пръв в тая нещастна редица. Палачите го били хванали под ръцете, надясно от него била бесилката, наляво — дръвникът, а право пред него стърчал от земята изострен кол.

Великият везир Бахтияр високо и тържествено обявил:

— В името на милостивия и милосърден аллах! Повелителят на Бухара и слънце на вселената, бухарският емир, след като претегли на везните на справедливостта прегрешенията, извършени от шейсетте негови поданици по укривателството на богохулника, смутителя на спокойствието, сеяча на раздори и извършителя на непристойни дела Настрадин Ходжа, постанови следното:

Чрез отделяне на главата от тялото да се лиши от живот грънчарят Нияз като укривател, у когото споменатият скитник, наречен Настрадин Ходжа, се е крил дълго време.

Що се отнася до останалите престъпници, първото им наказание ще бъде да видят с очите си наказанието, което ще се извърши над Нияз, за да треперят в очакване на своята още по-зла участ. За начина, по който Ще бъде наказан всеки един от тях, ще се възвести отделно…

На мегдана царяла такава тишина, че всяка дума на Бахтияр се чувала ясно и в задните редици.

— И нека знаят всички — продължил той, като издигнал глас, — че и занапред всеки укривател ще получи същото и нито един няма да избегне ръката на палача. Ако някой от осъдените посочи местопребиваването на тоя крадец и безделник, не само ще бъде освободен от наказание, не само ще получи награда от емира и небесна благословия, но ще освободи от наказание и всички останали. Грънчарю Нияз, ти можеш да спасиш себе си и другите от джелатите, ако разкриеш местопребиваването на Настрадин Ходжа.

Нияз мълчал дълго, без да повдигне глава. Бахтияр повторил въпроса си.

Нияз отговорил:

— Не, не мога да посоча местопребиваването му.

Палачите помъкнали стареца към дръвника. Някой в тълпата извикал. Старецът паднал на колене и изпънал врат, положил на дръвника побелялата си глава.

В тая минута Настрадин Ходжа, като разблъскал придворните, се изстъпил напред и застанал пред емира:

— О, повелителю! — рекъл високо, така че да го чуе народът. — Заповядай да спрат наказанието, аз ей-сега ще заловя Настрадин Ходжа!

Емирът се вгледал в него с почуда. Народът на мегдана се разшавал. Подчинявайки се на емировия знак, палачът пуснал в нозете си секирата.

— О, владетелю — високо рекъл Настрадин Ходжа. — Ще бъде ли справедливо да бъдат наказани тия дребни укриватели, докато остава жив най-главният укривател, у когото Настрадин Ходжа живя напоследък през цялото време, а живее и сега, оня, който го поеше и хранеше, награждаваше и проявяваше към него всякакви грижи?

— Прав си — рекъл важно емирът. — Ако има такъв укривател, справедливостта налага нему да се отсече главата най-напред. Но покажи ни тоя укривател, Хюсеин Хуслия.

През тълпата минал сдържан ропот; предните предавали на задните думите на емира.

— Но ако емирът не поиска да накаже тоя главен укривател, ако великият емир го остави жив, справедливо ли ще бъде тогава да бъдат наказани дребните укриватели?

Емирът отговорил, все повече и повече зачуден:

— Ако ние не пожелаем да накажем главния укривател, разбира се, ще се откажем от наказанието на дребните укриватели. Но едно не разбираме ние, Хюсеин Хуслия, какви причини могат да ни накарат да се въздържим от наказанието на главния укривател? Къде е той? Покажи ни го и ние веднага ще отделим главата от тялото му.

Настрадин Ходжа се обърнал към народа:

— Чухте ли думите на емира? Повелителят на Бухара каза, че ако той не поиска да накаже главния укривател, който ей-сега ще назова, тогава всички тия малки укриватели, изправени сега пред дръвника, ще бъдат освободени и пуснати при семействата си, Правилно ли казах, о, повелителю?

— Правилно каза, Хюсеин Хуслия — потвърди емирът. — Ние даваме нашата дума. Но покажи ни по-скоро главния укривател.

— Чувате ли? — рекъл Настрадин Ходжа, като се обърнал към народа. — Емирът дава дума!

Той въздъхнал дълбоко. Усещал върху себе си хилядите очи.

— Най-главният укривател…

Той се запънал, обгърнал с очи мегдана; мнозина забелязали скръб и смъртна мъка по лицето му. Той се сбогувал с любимия свят, с хората и слънцето.