Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

— Всичко е готово — съобщил той. — Ще чакаме Гюлджан в чайханата. Ковачът Юсуф й е приготвил безопасно убежище. Магарето ден и нощ стои оседлано, то е здраво, редовно яде и е здравата надебеляло.

— Благодаря ти, Али. Не знам ще мога ли някога да ти се отблагодаря.

— Ще можеш — рекъл съдържателят на чайханата. — Ти, Настрадин Ходжа, можеш всичко и нека не говорим повече за благодарност.

Те седнали, зашепнали си. Съдържателят показал един мъжки халат, приготвен за Гюлджан, голяма чалма, която да скрие плитките й.

Споразумели се за всичко. Настрадин Ходжа вече се канел да тръгва, когато зад стената чул познат глас. Бил гласът на сипаничавия шпионин. Настрадин Ходжа открехнал вратата, надникнал. Сипаничавият шпионин, в разкошен халат, с чалма, с лъжлива брада на лицето, седял с група прости хорица и важно приказвал:

— Оня, който през цялото време се представяше пред вас за Настрадин Ходжа, не е никакъв Настрадин Ходжа, а обикновен самозванец. Истинският Настрадин Ходжа съм аз! Но отдавна се отрекох от всичките си заблуди, защото разбрах колко гибелни и нечестиви са те. И аз, истинският, същинският Настрадин Ходжа, ви съветвам да последвате моя пример. Най-сетне разбрах, че ислямът е единствената праведна вяра, разбрах, че нашият велик, слънцеподобен емир наистина е наместник на аллаха на земята, което се доказва от несравнимата му мъдрост, от неговото благочестие и милосърдие. Това ви го казвам аз, същинският Настрадин Ходжа!

— Ехе! — тихичко рекъл Настрадин Ходжа, като по-бутвал с лакът съдържателя на чайханата. — В какви игри се впуснаха, като си мислят, че ме няма в града. Ще трябва да им напомня за себе си. Али, ще оставя временно при тебе лъжливата си брада, сърмения халат и чалмата, а ти ми дай някоя вехтория.

Съдържателят му подал халата, който отдавна вече служел за постелка — мръсен, окъсан й пълен с бълхи.

— Нарочно ли ги развъждаш? — попитал Настрадин Ходжа, като навличал халата. — Сигурно си решил да откриеш търговия с месо от бълхи. Но бълхите първи ще те изядат, Али.

С тези думи той излязъл на улицата. Съдържателят се върнал при гостите си, като нетърпеливо очаквал какво ще стане по-нататък. Не чакал дълго. От уличката с уморената походка на човек, оставил зад гърба си цял ден път, излязъл Настрадин Ходжа. Той се изкачил в чайханата, седнал в сянката, поискал чай. Никой не обръщал внимание на Настрадин Ходжа: какви ли не хора бродят по бухарските пътища? Сипаничавият шпионин продължавал:

— Моите заблуди са неизброими, но сега аз, Настрадин Ходжа, се разкаях и дадох клетва да бъда благочестив, да изпълнявам всички предписания на исляма, да се подчинявам на емира, на неговите везири, управители и стража. Оттогава се сдобих с покой и блаженство и умножих състоянието си; по-рано бях презрян скитник, а сега живея, както е редно да живее всеки добър мюсюлманин.

Някакъв камилар със затъкнат в пояса камшик почтително подал на сипаничавия шпионин чаша чай.

— Пристигнах в Бухара от Коканд, о, несравними Настрадин Ходжа. Много бях слушал за твоята мъдрост, но никога не бях предполагал, ле ще ми се случи да те срещна и дори да разговарям с тебе. Сега на всички ще разправям за срещата с теб и ще предавам думите ти.

— Така, така! — одобрително кимнал сипаничавият шпионин. — Разказвай на всички, че Настрадин Ходжа се е поправил, отрекъл се е от заблудите си, сега е благочестив мюсюлманин, верен роб на великия емир. Нека всички знаят това.

— Имам един въпрос към тебе, о, несравнени Настрадин Ходжа — продължи камиларят. — Аз съм благочестив мюсюлманин и не искам да нарушавам законите дори от неведение, а пък не зная как трябва да постъпи човек, когато се къпе в някоя река и изведнъж чуе призива на мюезина. На коя страна е най-добре да обърне погледа си?

Сипаничавият шпионин се усмихнал снизходително:

— Разбира се, към Мека… От тъмния ъгъл се дочуло:

— Към дрехите. Така ще бъде най-добре, за да не се върне в къщи гол.

Въпреки почитта си към сипаничавия шпионин, всички навели глави, за да скрият усмивките си.

Шпионинът втренчено погледнал Настрадин Ходжа, но нали той бил в сянка, не го познал.

— Кой кряка там от ъгъла? — рекъл той високомерно. — Хей, голтако, ти, изглежда, си намислил да се състезаваш по остроумие със самия Настрадин Ходжа?

— Къде ще се състезавам с него аз, нищожният — отговорил Настрадин Ходжа и скромно продължил да си пие чая в ъгъла.

Към шпионина се обърнал друг някакъв селянин: