Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

Насреща му безшумно като сянка от спалнята се измъкнал Бахтияр. Те си разменили пътем поздрави. Настрадин Ходжа се напрегнал, предчувствувайки някаква измама.

В спалнята заварил главния евнух. Като стенел жаловито, Негово Велико Целомъдрие лежал ничком пред ложето на емира, а наблизо на килима се търкаляли отломки от палмов, украсен със злато жезъл.

Тежки кадифени завеси отделяли спалнята от пресния утринен вятър, от слънчевите лъчи и чуруликането на птиците. Тя се осветявала от мъждивия пламък на един светилник, който, макар и направен от чисто злато, пушел и вонял не по-малко от обикновен глинен светилник. В ъгъла димяла гравирана кадилница и изливала остро и сладостно благоухание, безсилно обаче да надвие задушливата миризма на овча лой. Въздухът в спалнята бил толкова гъст, че Настрадин Ходжа почувствувал как нещо го гъделичка по носа и го дращи в гърлото.

Емирът седял с изпружени изпод коприненото одеяло космати крака; Настрадин Ходжа забелязал, че петите на повелителя са тъмножълти, като че ги бил опушвал отвреме-навреме над индийската си кадилница.

— Хюсеин Хуслия, ние сме силно покрусени — рекъл емирът. — За това е виновен нашият главен евнух, когото виждаш пред себе си.

— О, велики повелителю! — извикал ужасен Настрадин Ходжа. — Мигар той се е осмелил?

— Ех, не! — махнал с ръка емирът, като се понамръщил. — Как може да се осмели щом ние със свойствената ни мъдрост сме предвидили и преди да сме го назначили за главен евнух, сме се погрижили за всичко. Работата е съвсем друга. Научихме днес, че ей тоя негодник, нашият главен евнух, забравил за голямата милост, която му оказахме, като го поставихме на една от най-високите длъжности в държавата, почна престъпно да пренебрегва задълженията си. Възползувай от това, че напоследък не посещаваме нашите наложници, той се осмелил да напусне харема за три дни, за да се отдаде на един пагубен порок, а именно пушенето на хашиш. И в харема редът се разбъркал и спокойствието се нарушило и нашите наложници, лишени от надзор, се сбили помежду си, по-оскубали си косите и си издраскали лицата, с което на нас, великия емир, е причинен несъмнен ущърб, защото жена с издраскано лице или оредели коси не може да се смята съвършена в нашите очи. Освен това случило се още едно събитие, което ни хвърля в скръб и огорчение: нашата нова наложница се разболяла и ето вече трети ден не приема храна.

Настрадин Ходжа трепнал. Емирът с едно движение на ръката го спрял:

— Почакай, не сме свършили още. Тя се разболяла и може да се прости с живота. Ако бяхме влезли при нея поне веднъж, болестта й, дори смъртта й не биха чак толкова силно огорчили нашето сърце, но сега, ти сам разбираш, Хюсеин Хуслия, ние твърде, твърде много сме опечалени. Затова — продължил емирът, като издигнал глас, — за да не се подхвърляме занапред на огорчения и душевни разстройства, решихме да прогоним този негодник и разпътник от неговата длъжност, да го лишим от всички наши милости и да му ударим двеста камшика. А на тебе, о, Хюсеин Хуслия, напротив, решихме да окажем своята велика милост и да те назначим на освободената длъжност, тоест главен евнух на нашия харем.

Краката на Настрадин Ходжа се подкосили, дишането му спряло, вътрешностите му изстинали. Емирът, свъсил вежди, страховито го запитал:

— Ти, изглежда, възнамеряваш да ми възразиш, Хюсеин Хуслия? Може би предпочиташ суетните и мимолетни наслади пред великото щастие да служиш на нашата царствена особа? Отговори, ако е така!

Настрадин Ходжа вече се овладял. Той се поклонил на емира:

— Да пази аллах нашия велик повелител. Милостта на емира към мене, нищожния, е безгранична. Великият владетел притежава вълшебното свойство да отгатва най-тайните и най-съкровени желания на приближените си, което му дава възможност непрестанно да излива върху тях благоволението си. Колко пъти съм мечтал аз, нищожният, да заема мястото на той ленив и глупав човек, който лежи сега на килима и стене с тънък гласец, получил от жезъла справедливо наказание; колко пъти съм мечтал, но не съм се осмелявал да кажа на емира за желанието си. Но ето, самият велик повелител…

— Тогава каква пречка има? — дружелюбно и радостно го пресякъл емирът. — Ей-сега ще повикаме лекаря, той ще вземе ножовете си и ти ще се отдалечиш с него нейде на уединено място, а ние през това време ще заповядаме на Бахтияр да напише указ за назначаването ти главен евнух. Хей! — викнал емирът и плеснал с ръце.