Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

Емирът милостиво и самодоволно се усмихнал. През всичките тия дни Настрадин Ходжа с голямо усърдие му внушавал колко велика е неговата мъдрост и напълно успял в намерението си. И сега, когато му доказвал нещо, емирът слушал с дълбокомислен вид и не възразявал, да не би да открие истинската дълбочина на ума си.

На следния ден Бахтияр казал в кръга на придворните:

— Новият мъдрец, същият този Хюсеин Хуслия, ще ни разори всички! Ние се обогатяваме само в дните, когато се събират данъците, и имаме възможност да гребем от голямата и пълноводна река, която тече към хазната на емира. И ето, дойде време да загребем, но тоя Хюсеин Хуслия ни пречи. Той се позовава на разположението на звездите, но кога и кой е чувал звездите, управлявани от аллаха, да се разполагат в ущърб на знатните и благородни хора, за да благоприятствуват в същото време някакви презрени занаятчии, които, уверен съм, сега безсрамно изплюскват надниците си, вместо да ни ги дадат. Кога и кой е чувал за такова разположение на звездите? Това не е казано в нито една книга, защото такава книга, дори ако се появеше, би била незабавно изгорена, а човекът, който я е съчинил, би бил прокълнат и предаден на смъртно наказание като най-голям богохулник, еретик и злодей!

Придворните мълчали, тъй като не знаели още на чия страна е по-изгодно да застанат — на страната на Бахтияр или на страната на новия мъдрец.

— Още сега притокът на данъците се намалява с всеки ден — продължавал Бахтияр. — И не е далеч времето, когато хазната ще обеднее и ние, приближените на емира, ще се разорим и вместо сърмени халати, ще облечем прости, груби, и вместо с по двайсет жени, ще се задоволяваме само с по две, и вместо сребърни блюда, ще ни поднесат глинени, и вместо крехко, младо овне, ще ни сложат в пилафа жилаво говеждо, което е само за кучетата и занаятчиите! Ето какво ни готви новият мъдрец Хюсеин Хуслия и оня, който не вижда това, е сляп, и тежко му!

Така говорел той, като се мъчел да настрои придворните против новия мъдрец.

Напразни били усилията му.

Хюсеин Хуслия все повече и повече успявал в издигането си.

Особено се отличил той в „Деня на възхваляването“. По стар обичай всички везири, велможи, мъдреци и поети всеки месец се съревновавали пред лицето на емира кой най-добре ще го възхвали. На победителя се давала награда.

Всички изказали похвалите си, но емирът останал недоволен.

— Същото ни казвахте вие и миналия път — рекъл той. — И ние намираме, че вие сте недостатъчно усърдни в славословието. Не искате да обременявате ума си, но ние ще ви накараме да се потрудите днес. Ще ви задаваме въпроси, а вие сте длъжни да отговаряте, като съчетавате в отговорите си възхвалата с правдоподобното.

Емирът попитал:

— Щом ние, великият бухарски емир, съгласно вашите твърдения сме могъщ й непобедим, защо господарите на съседните мюсюлмански страни и досега не са ни пратили посланиците си с богати подаръци и с изява на пълното си, покорство пред нашето непреодолимо владичество? Чакаме вашите отговори на този въпрос.

Пълен смут обзел придворните. Те бъбрели нещо неразбрано, мъчели се по всякакъв начин да се отклонят от пряк отговор. Едничък само Настрадин Ходжа запазвал уверено спокойствие. Когато, дошъл неговият ред, той рекъл:

— Нека жалките ми думи се удостоят с вниманието на великия емир. На въпроса на нашия господар е лесно, да се отговори. Всички останали владетели, които управляват съседните страни, живеят в постоянен страх и трепет пред всемогъществото на нашия господар. И разсъждават по такъв начин: „Ако пратим на великия, славен и могъщ бухарски емир богати подаръци, той ще помисли, че земята ни е много богата, и съблазнен от това, ще дойде с войската си да заграби нашата земя. Ако, наопаки, му пратим по-бедни подаръци, ще се оскърби и пак ще потегли срещу нас с войската си. Той, бухарският емир, е велик, славен и могъщ и най-добре е да не му напомняме за съществуването си.“ Ето как разсъждават другите владетели и причината, за да не пращат в Бухара пратеници с богати дарове, трябва да се търси в непрестанния им трепет пред всемогъществото на нашия господар.

— Ето! — извикал емирът, изпаднал в пълен възторг от отговора на Настрадин Ходжа. — Ето как трябва да се отговаря на въпросите на емира! Чухте ли! Учете се, о, глупци, прилични на пънове! Наистина Хюсеин Хуслия десеторно превъзхожда, всички ви с мъдростта си! Обявяваме му своето благоволение.

И тозчас дворцовият готвач изтичал при Настрадин Ходжа и му натъпкал устата с халва и шекер! Бузите на Настрадин Ходжа се издули, той се задушавал, гъста сладка слюнка потекла по брадата му.