Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

— Разбира се! — извикал старецът. — Това е моят халат.

— Може би и тази чалма е твоя? — попитал Настрадин Ходжа с насмешка.

— Ами че да! Това е моята чалма! Ти размени с мене халата и чалмата срещу женските дрехи!

— Така! — рекъл Настрадин Ходжа с още по-голяма насмешка в гласа. — А ето този пояс случайно да е твой?

— Мой е поясът! — разпалено отговорил старецът.

Настрадин Ходжа се обърнал към трона:

— Пресветлият емир с очите си се убеди какъв човек вижда пред себе си. Днес тоя лъжлив и презрян старец казва, че съм му откраднал името, че този халат е негов халат, и чалмата е негова, и поясът е негов, а утре ще каже, че тоя дворец е негов дворец и цялата държава — негова държава, и че истинският емир е той, ей тоя лъжлив, презрян старец! От него всичко може да се очаква! Та той вече е пристигнал в Бухара с намерение да влезе в харема на емира като в свой собствен харем!

— Прав си, Хюсеин Хуслия — рекъл емирът. — Ние се убедихме, че тоя старец е подозрителен и опасен човек, той има черни мисли в главата си. И ние смятаме, че трябва незабавно да отделим главата му от тялото.

Старецът със стон паднал на колене, закрил лицето си с ръце.

Но Настрадин Ходжа не можел да допусне заради него да отиде на дръвника човек, невинен в престъпленията, които му се приписват, па макар и той да е придворен мъдрец, който, разбира се, е погубил много хора с коварството си.

Настрадин Ходжа се поклонил на емира:

— Нека великият емир милостиво изслуша думите ми. Да му се отсече главата никога не е късно. Но отначало трябва да научим истинското му име и истинските намерения, с които е дошъл в Бухара, за да се разбере дали няма съучастници и дали не е някой гнусен магьосник, който е решил да се възползува от неблагоприятното разположение на звездите и да вземе прах от следите на великия емир, да смеси тоя прах с мозъка на прилеп и след това да го изсипе скришом в наргилето на емира, за да му причини зло. Нека великият емир остави за сега жив този човек и ми го предаде, защото той може да оплете с магиите си обикновените тъмничари, но пред мъдростта ми те ще бъдат безсилни, тъй като ми са известни всички хитрости на магьосниците и всички начини за унищожаване на тяхното магьосничество. Аз ще заключа този старец, ще произнеса над ключалката благочестиви молитви, които само аз знам, за да не може той със силата на магията да отвори ключалката без ключ, а после с жестоки мъчения ще го накарам да си каже всичко!

— Ех, какво пък — отговорил емирът. — Думите ти са напълно разумни, Хюсеин Хуслия. Вземи го и прави с него каквото поискаш, но само гледай да не се измъкне на свобода.

— Отговарям с главата си пред великия емир.

След половин час Настрадин Ходжа — главният мъдрец и звездоброец на емира — се отправил към новото си жилище, приготвено в една от кулите на дворцовата стена; подир него, придружен от стражата, вървял клюмналият престъпник — истинският Хюсеин Хуслия.

В кулата, над жилището на Настрадин Ходжа, имало мъничка кръгла килия с чугунена решетка на прозореца. Настрадин Ходжа отключил с огромен ключ медната зеленясала ключалка, отворил окованата с желязо врата. Стражарите тикнали там стареца, като му хвърлили наръч слама. Настрадин Ходжа заключил вратата и после дълго бъбрил над медната ключалка, но тъй неясно и бързо, че стражарите не могли да чуят нищо освен често повтарящия се призив към аллаха…

Настрадин Ходжа останал напълно доволен от жилището си. Емирът му пратил дванайсет одеяла, осем възглавници, множество различни съдини, кошници с бели пресни питки, мед в една делва и много други ястия от трапезата, си. Настрадин Ходжа бил много уморен и изгладнял, но преди да седне на софрата, взел шест одеяла, четири възглавници и ги занесъл горе на пленника си.

Старецът седял в ъгъла върху сламата и очите му светели в тъмното като очи на разярен котарак.

— Нищо, Хюсеин Хуслия — мирно рекъл Настрадин Ходжа. — Ние с тебе ще се подредим в тая кула: аз по-долу, а ти по-горе, както подобава на годините и мъдростта ти. Колко прах има тук! Ей-сега ще помета.

Настрадин Ходжа слязъл, донесъл стомна с вода, метла, измел чисто каменния под, постлал одеялата, сложил възглавниците, после още веднъж слязъл, донесъл питки, мед, халва, фъстъци и пред очите на пленника си честно разделил всичко наполовина.

— Ти няма да умреш от глад, Хюсеин Хуслия — рекъл той. — Ние с тебе ще съумеем да си печелим храната. Ето ти едно наргиле, а ето тук сложих тютюна.