Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

— Ние обявяваме милостта и благоволението си на мъдреца Хюсеин Хуслия — рекъл емирът — и го назначаваме за главен мъдрец на нашата държава, защото неговата ученост, ум, а също и велика преданост към нас са достойни за всяческо подражание.

Придворният летописец, който имал задължение да записва с хвалебствени изрази всички постъпки и думи на емира, за да не помръкне величието му в бъдните векове (за което емирът се грижел извънредно много), заскърцал с тръстиковото си перо.

— А на вас — продължил емирът, като се обърнал към придворните — ние, наопаки, изявяваме недоволството си, защото смърт заплашваше вашия повелител след всички неприятности, причинени от Настрадин Ходжа, а вие дори не си мръднахте пръста! Погледни ги, Хюсеин Хуслия, погледни тези глупци, техните муцуни, които напълно приличат на магарешки! Наистина ни един владетел не е имал никога толкова глупави и немарливи везири!

— Пресветлият емир е напълно прав — рекъл Настрадин Ходжа, като обгърнал с поглед смълчаните придворни и сякаш се прицелвал, за да нанесе първия удар. — Лицата на тия хора, както виждам, не са белязани с печата на мъдростта.

— Тъй, тъй! — зарадвал се емирът. — Именно тъй — не са белязани с печата на мъдростта!

— Ще кажа още — продължил Настрадин Ходжа, — че аз не виждам тук и лица, белязани с печата на добродетелта и честността.

— Крадци! — рекъл убедено емирът. — Всички са крадци! Всички до един! Ще повярваш ли, Хюсеин Хуслия, че ни крадат денонощно! Ние сме принудени самолично да следим за всяка дреболия в двореца и всеки път, като проверяваме дворцовото имущество, откриваме, че липсва нещо. Ето, тая заран ние забравихме нашия нов копринен, пояс в градината, а след половин час вече го нямаше!… Някой от тях е успял… разбираш ли, Хюсеин Хуслия!…

При тези думи мъдрецът с изкривения врат някак особено кротко и лицемерно навел очи. В друго време това движение би останало незабелязано, но днес всички сетива на Настрадин Ходжа били изострени: той забелязвал всичко и се досещал за всичко отведнъж.

Той уверено се приближил до мъдреца, бръкнал в пазвата му и измъкнал оттам един копринен, богато извезан пояс.

— За тоя пояс ли съжаляваше великият емир?

Изумление и ужас сковали придворните. Новият мъдрец излязъл наистина опасен съперник и първият, който се опълчил срещу него, вече бил сразен и повален в прахта. Сърцата на много мъдреци, поети и сановници трепнали в този миг.

— Кълна се в аллаха, това е същият пояс! — извикал емирът. — Хюсеин Хуслия, ти наистина си несравним мъдрец! Аха! — тържествуващо се обърнал емирът към придворните и лицето му изразявало искрена, жива радост. — Хванахте се най-сетне! Сега вече няма да можете да откраднете от нас нито един конец; достатъчно търпяхме вашите кражби! А на този презрян крадец, който дръзко похити нашия пояс, да се оскубят всичките косми от главата, брадата и тялото и да му се ударят по ходилата на краката сто пръчки, и да го качат гол на магаре с лице към опашката и да го развежда из града, като обявяват навсякъде, че е крадец.

По знак на Арсланбег палачите се нахвърлили върху мъдреца и го изтласкали през вратата; там, още на прага, закипяла работа; след две минути палачите вкарали мъдреца обратно в залата, гол, лишен дори от коса, по-срамен до немай-къде. В тоя миг всички ясно разбрали, че само брадата и огромната чалма са скривали досега ограничеността на ума му и печата на порока върху лицето му, че човек с такова мошеническо лице не може да бъде нещо друго освен измамник и крадец.

Емирът се намръщил:

— Махнете го!

Палачите помъкнали мъдреца и скоро зад прозорците се чули неговите викове, съпровождани от сочните удари на пръчките по петите му.

После го качили гол на едно магаре с лице към опашката и под ужасяващия рев на тръбите, под грохота на барабаните го откарали на пазарния мегдан.

Емирът разговарял дълго с новопристигналия мъдрец. Придворните стояли, без да помръднат, а това било за тях крайно мъчително: горещината се засилвала, потните гърбове под халатите ги сърбели непоносимо. Великият везир Бахтияр, който повече от всички се страхувал от новия мъдрец, мислел напрегнато как да привлече придворните на своя страна, за да съкруши с тяхна помощ съперника си; придворните пък, като отгатвали предварително по много признаци изхода от борбата, съобразявали как по-изгодно да се отрекат в решителната минута от Бахтияр, да го предадат и така да спечелят доверието и милостта на новия мъдрец.