Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

Мъдрецът с изкривения врат, като се подчинил на знака на емира, излязъл напред.

— Несравненият ми събрат по мъдрост Хюсеин Хуслия правилно назова звездите, което доказва познанията му, в тях никой няма да се осмели да се усъмни. Но — продължил мъдрецът и в гласа му Настрадин Ходжа почувствувал коварство — защо мъдрият Хюсеин Хуслия не назова пред великия емир шестнайсетото стоене на Луната и съзвездието, на което това стоене се пада, защото без тези означения би било неоснователно да се твърди, че вторникът — денят на планетата Марс — сочи точно смъртта на велики хора, в това число и на хора, които носят корона, защото планетата Марс има дом в едно съзвездие, възвишение в друго, падение в трето и разсип в четвърто, и в съответствие с това планетата Марс има четири разни указания, а не само едно, както ни каза почтеният и мъдър Хюсеин Хуслия.

Мъдрецът млъкнал, а на устните му играела змийска усмивка; придворните одобрително си зашепнали, като се радвали на посрамването на новодошлия. Те пазели доходите и високото си положение и затова се стараели да не допускат никого отвън в двореца и във всеки нов човек виждали опасен съперник.

Но Настрадин Ходжа, заловял ли се за нещо, никога не отстъпвал. Освен това той четял мислите и на мъдреца, и на придворните, и на самия емир. Без да се смути ни най-малко, той снизходително отговорил:

— Може би моят почтен и мъдър събрат ме превъзхожда несравнено в някаква друга област на познанието, но що се отнася до звездите, той показва с думите си пълно невежество спрямо учението на най-мъдрия от всички мъдри ибн-Баджа, който твърди, че планетата Марс, която има дом в съзвездието на Овена и Скорпиона, възвишение — в съзвездието на Козирога, падение — в съзвездието на Рака и разсип — в съзвездието на Везните, все пак винаги е присъща само на деня вторник, в който оказва влиянието си, пагубно за ония, които носят корона.

Отговаряйки, Настрадин Ходжа не се страхувал ни най-малко от изобличаване в невежество, защото отлично знаел, че в такива спорове винаги побеждава оня, чийто език работи по-добре, а в това отношение трудно било някой да се сравнява с Настрадин Ходжа.

Той стоял, очаквал възраженията на мъдреца и се готвел да му отговори достойно. Но мъдрецът не приел предизвикателството. Той премълчал. Макар че силно подозирал Настрадин Ходжа в мошеничество и невежество, подозрението не е увереност, човек може и да сбърка; затова пък крайното си невежество мъдрецът познавал добре и не се осмелил да спори. По такъв начин опитът му да посрами новодошлия послужил за обратното. Придворните засъскали срещу мъдреца и той обяснил с очи, че противникът му е твърде опасен, за да се счепка с него открито.

Всичко това, разбира се, не се изплъзнало от вниманието на Настрадин Ходжа. „Е, почакайте! — помислил си той. — Вие тепърва ще разберете кой съм!“

Емирът потънал в дълбока размисъл. Никой не мърдал от страх да не му Попречи.

— Ако всички звезди са назовани и означени от тебе правилно, Хюсеин Хуслия — рекъл емирът, — тогава наистина тълкуванието ти е справедливо. Ние само не можем да разберем защо в нашия хороскоп са попаднали двете звезди Аш-Шаратан, които означават рога? Ти си успял наистина овреме, Хюсеин Хуслия! Едва днес сутринта в нашия харем доведоха една девойка и ние се канехме…

Настрадин Ходжа вдигнал ръце в престорен ужас.

— Изгони я от мислите си, пресветли емире, изгони я! — извикал той, уж забравил, че към емира не бива да се обръща направо, а само косвено, в трето лице. Той разчитал, че такова нарушение на правилата, предизвикано уж от силно душевно вълнение, произтичащо от преданост към емира и тревога за живота му, не само няма да му бъде вменено във вина, но наопаки, ще бъде свидетелство за искреността на чувствата у възклицаващия, още повече ще го издигне в очите на емира.

Той така молел и заклинал емира да не се докосва до девойката, за да не пролива после той, Хюсеин Хуслия, реки от сълзи и да не облича черните дрехи на скръбта, че емирът дори се трогнал.

— Хайде успокой се, успокой се, Хюсеин Хуслия. Ние не сме враг на нашия народ, за да го оставим осиротял и потънал в скръб. Обещаваме ти, загрижени за нашия скъпоценен живот, да не влизаме при тази девойка и изобщо да не влизаме в харема, докато звездите не променят разположението си, за което ще ни кажеш своевременно. Ела по-близо.

С тези думи той направил знак на своя наргилджия и после собственоръчно предал един златен чибук на новия мъдрец, което било голяма чест и милост. С превити колене и наведени очи мъдрецът приел милостта на емира, при което по цялото му тяло преминала тръпка. („От възторг!“ — помислили си придворните, разяждани от злобна завист.)