Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

Никой не вдигнал глава, не отговорил. Мигновена светкавица изкривила лицето на емира. И не се знае колко глави, увенчани с чалми и украсени с бели бради, щели да легнат тоя ден на дръвника и колко ласкателни езици, прехапани в предсмъртен гърч, щели да замлъкнат завинаги, изплезени от посинелите устни, сякаш за да дразнят другите, да им напомнят за пълната призрачност на благополучието им, за безполезността и суетата на стремежите, грижите и надеждите им!

Ала всички глави си останали на раменете и всички езици останали готови за незабавно ласкателско действие, защото дворцовият надзирател влязъл и възвестил:

— Хвала на средоточието на вселената! На портите на двореца пристигна неизвестен човек, който нарича себе си Хюсеин Хуслия, мъдрец от Багдад! Той заяви, че има важна работа и трябва незабавно да се яви пред светлите очи на повелителя.

— Хюсеин Хуслия! — възкликнал емирът съживен. — Пуснете го! Повикайте го тук!

Мъдрецът не влязъл, той се втурнал, без да свали дори напрашените си чехли, и се проснал по очи пред трона.

— Приветствувам славния и велик емир, слънце и луна на вселената, нейно страшилище и благо! Аз бързах ден и нощ, за да предупредя емира за страшна опасност. Нека емирът каже не е ли влизал днес при жена. Нека емирът отговори на най-нищожния си раб, аз умолявам повелителя!…

— При жена ли? — озадачено попитал емирът. — Днес ли?… Не… Ние се канехме, но още не сме влезли.

Мъдрецът станал. Лицето му било бледо. Той очаквал този отговор със страшно вълнение. Дълбока, продължителна въздишка облекчила гърдите му и руменината, която бавно се връщала, почнала да обагря страните му.

— Слава на всемогъщия аллах! — възкликнал той. — Аллах не даде на светилника на мъдростта и милосърдието да угасне. Да бъде известно на великия емир, че снощи планетите и звездите се бяха разположили крайно неблагоприятно за него. И аз, нищожният и достойният да целува само праха от следите на емира, изучих и изчислих разположението на планетите и узнах, че докато не застанат в благоприятно и благоденствуващо съчетание, емирът не бива да се докосва до жена, инак гибелта му е неизбежна! Слава на аллаха, че успях овреме!

— Почакай, Хюсеин Хуслия — спрял го емирът. — Ти приказваш нещо неразбрано…

— Слава на аллаха, че успях овреме! — продължавал да възклицава мъдрецът (това бил, разбира се, Настрадин Ходжа). — Сега до края на дните си ще се гордея, че попречих на емира да се докосне днес до жена и да допусне вселената да осиротее.

Възклицанието му било изпълнено с такава радост и страст, че емирът не можал да не му повярва.

— Когато аз, нищожна мравка, бях озарен от лъчите на величието на емира, който благоволи да си спомни недостойното ми име, и получих заповед да дойда в Бухара на емирска служба, като че се потопих в сладостното море на небивалото щастие. И, разбира се, изпълних незабавно тази заповед и заминах веднага, като изразходвах само няколко дни, за да съставя хороскопа на емира, та още по пътя да му служа, като наблюдавам движението на планетите и звездите, които влияят върху съдбата му. И ето, снощи, когато погледнах небето, видях, че звездите са се разположили ужасно и зловещо за емира, а именно: звездата Ал-Калб, която означава жило, беше застанала срещу звездата Аш-Шуала, която означава сърце; по-нататък видях трите звезди Ал-Гафр, които означават покривало на жена, двете звезди Ал-Илкил, които означават корона, и двете звезди Аш-Шаратан, които означават рога. И беше това във вторник — деня на планетата Марс, а този ден, в противоположност на четвъртък, сочи смърт за великите хора и е твърде неблагоприятен за емирите. Като съпоставих всичките тия признаци, разбрах аз, нищожният звездоброец, че жилото на смъртта заплашва сърцето на оня, който носи корона, ако той се докосне до покривалото на жена, и за да предупредя оня, който носи корона, бързах ден и нощ, изтощих до смърт две камили и влязох в Бухара пеша.

— О, всемогъщи аллах! — рекъл поразен емирът. — Мигар действително ни е заплашвала такава страшна опасност? Но може би ти просто си сбъркал, Хюсеин Хуслия?

— Аз ли да съм сбъркал? — възкликнал мъдрецът. — Нека бъде известно на емира, че нийде от Багдад до Бухара няма никой, равен на мене по мъдрост или в учението да изчислява звездите, или да лекува болести. Аз не съм сбъркал. Нека владетелят и сърцето на вселената, великият емир, попита мъдреците си правилно ли означих звездите и справедливо ли изтълкувах разположението им в хороскопа.