Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

Като наредил всичко това в малката килия така, че тя добила вид, едва ли не по-добър от долната, Настрадин Ходжа си отишъл, като заключил вратата.

Старецът останал сам. Той бил съвсем объркан. Дълго мислил, съобразявал, пресмятал, но не можал да разбере нищо от станалото. Одеялата били меки, възглавниците удобни и нито питките, нито медът, нито тютюнът съдържали отрова… Уморен от дневните силни вълнения, старецът си легнал да спи, като поверил по-нататъшната си съдба на аллаха.

През това време виновникът за всичките негови нещастия, Настрадин Ходжа, стоял пред прозореца на долната килия, наблюдавал бавния преход на здрача в мрак и размислял за чудния си бурен живот, за изгората си, която сега била тук, наблизо, но още нищо не знаела. През прозореца лъхала свежа прохлада, над града като сребърни нишки се сплитали звънливите й печални гласове на муезините; на тъмното небе се появили звездите, светели, горели и трептели с чиста, студена и далечна светлина и там била звездата Ан-Шуал, която означава сърце, и трите звезди Ал-Гафр, които означават покривало на девойка, и двете звезди Аш-Шаратан, които означават рога, и само зловещата звезда Ал-Калб, която означава жило на смъртта, я нямало там, в синьото висине…

Настрадин Ходжа спечелил доверието и милостта на емира, станал негов най-близък съветник във всички дела. Настрадин Ходжа решавал, емирът подписвал, а великият везир Бахтияр само удрял медния издълбан печат. „О, велики аллах, какво става в нашата държава! — мислено възклицавал той, като четял указите на емира за отменянето на данъците, за безплатно ползуване на пътищата и мостовете, за намаление на пазарните берии. — Та така скоро съвсем ще разорят хазната! Този нов мъдрец — дано му се скапят всичките вътрешности! — разруши за една седмица всичко, над което съм се трудил повече от десет години!“

Веднъж той се осмелил да доложи на емира за съмненията си. Повелителят отговорил:

— Какво знаеш ти, нищожни човече, и какво разбираш? Ние също скърбим не по-малко от тебе за тези укази, които опустошават нашата хазна, но какво можем да направим ние, щом така повеляват звездите! Утеши се, Бахтияр, това е за кратко време, докато звездите дойдат в благоприятно съчетание. Обясни му, Хюсеин Хуслия.

Настрадин Ходжа отвел великия везир настрани, накарал го да седне на възглавките и дълго му обяснявал защо допълнителният данък върху ковашкия, бакърджийския и оръжейния занаят трябва незабавно да се отмени.

— Звездите Ал-Авва в съзвездието Дева и Ал-Балда в съзвездието Стрелец противостоят на звездите Сад-Була в съзвездието Водолей — говорел Настрадин Ходжа. — Разбираш ли, о, почтени и сияйни везирю, те си противостоят и са далеч от съчетание.

— Е, та що, като си противостоят? — възразил Бахтияр. — Те и по-рано са си противостояли, но това ни най-малко не ни пречеше да събираме редовно данъците.

— Но ти забрави за звездата Ак-Дабаран в съзвездието на Бика! — възкликнал Настрадин Ходжа. — О, везирю, погледни небето и ще се убедиш!

— Защо ми е да гледам небето! — отговорил упоритият везир. — Моя работа е да се грижа за непокътнатостта и увеличението на хазната; аз виждам, че от оня ден, когато ти се яви в двореца, доходите на хазната намаляха и притокът на данъците секна. Сега тъкмо е дошъл срокът за събиране на данъците от градските занаятчии; обясни ми защо не можем да ги съберем?

— Как защо? — възкликнал Настрадин Ходжа. — Та нали цял час ти приказвам за това! Мигар и досега не разбра, че на всеки от дванайсетте знака на Зодиака се падат две и една трета стоения на луната!

— Но аз трябва да събера данъците! — отново го прекъснал везирът. — Разбираш ли, данъците!

— Почакай — спрял го Настрадин Ходжа. — Аз още не съм ти разяснил, че съзвездието Ас-Сурея и осемте звезди на Ан-Наими…

На това място Настрадин Ходжа се впуснал; в толкова мъгляви и пространни обяснения, че главата на великия везир бръмнала и пред очите му причерняло. Той станал и излязъл, олюлявайки се. А Настрадин Ходжа се върнал при емира:

— О, повелителю! Старостта е покрила със сребро главата му, но го е обогатила само отвън, без да превърне в злато онова, което се намира вътре в главата му. Той не може да побере моята мъдрост. Нищо не разбира, повелителю. О, ако притежаваше само една хилядна от ума, притежаван от великия емир, който затъмнява самия Лухман!