Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

Спазарили се за пет хиляди. На Агабег за из път му останали две хиляди и скъпоценностите отделно.

— А принцът няма да се откаже! — викал Агабег. — За тия дни той бая ме опозна. Най-сетне ти можеш и да се разболееш. Даже да се престориш на умрял. Така ще уйдурдисаме всичко, че той няма да усети нищо и никога няма да научи.

На Настрадин Ходжа не му се умирало нито наистина, нито на ужким.

— Това е вече излишно — рекъл той. — Защо да лъжем за такова праведно дело? Ще се опитаме да придумаме принца.

Отишли да го придумват. Що махане с опашката било, що мърдане на ушите! Нейсе, изтълкували ги! Върнали се в беседката.

— Сега остава най-дребната работа! — тържествувал Агабег. — Всяка година по нашия край минава кадията Абдурахман от голямото село Янги мазар, там живее постоянно. Той гледа тъжбите и сключва сделките. Трябва да е някъде наблизо: днеска ще пратя конници да го намерят. А ти, Узакбай, в туй време приготви повечко вълшебна отвара. И ми напиши на книга всичките заклинания, да не ги забравя.

— Принцът вече е твой, а аз още не съм видял новата си къща — рекъл Настрадин Ходжа.

— Да идем да я видим.

Огледали къщата. Тя се оказала много хубава, строена с тертип, за дълги години. „Таман и сватбен подарък за тия млади безумци — Саид и Зулфия; ще им стигне Да настанят потомството!“ — мислел си Настрадин Ходжа, докато вървял от стая в стая след Агабег. В къщата било чисто, тихо, просторно, светло; през широко отворените прозорци щедро се леели обедните лъчи, застилали в краката на Настрадин Ходжа веселите си китеници, изтъкани от гореща светлина, и гонели по стените цели стада плашливи слънчеви зайчета, когато долетелият от градината вятър разклащал рамките на прозорците.

От тоя ден Агабег не бил вече предишният Агабег. Изпреварил бавното време, в мечтите си той вече се бил преселил в Кайро, в двореца, в собствените си очи той вече бил египетският везир Агабег ибн Муртаз Хорезми, вече чувствувал на плещите си тежестта на златошития придворен халат, вече чувал с мисления си предчувствуващ слух подрънкването на медалите и катарамите на гърдите си, на препасаната златна сабя. Оттогава всеки излишен ден, прекаран в Чорак, му се струвал откраднат от бъдещото му величие; всяка отлетяла минута безвъзвратно отнасяла обилните семена на всевъзможни блага и какви ли не печалби. Той се издувал от нетърпима горделивост. За Настрадин Ходжа станало истинско мъчение да разговаря с него. Всяка сутрин Агабег карал единствения си слуга, слепия и глух старец, да му прави метани до земята. А при магарето вече изобщо не допускал Настрадин Ходжа.

През това време животът в селото си вървял както обикновено: плодовете в градините наливали дъхава сладост, копринените буби увили пашкули, овцете по пасбищата се изягнили. Летните грижи на чоракци се увеличили; сега в Сафаровата чайхана вечер не се събирали много гости, само четири–пет човека; другите, капнали през деня, си лягали още по видело.

Чоракци свикнали с новия пазач на езерото и с неговите чудатости; само отвреме-навреме подмятали в чайханата по някоя и друга приказка за него. Затова пък, както и преди, над чоракци неотлъчно тегнела зловещата сянка на Агабег: пак иде поливане, пак — дни, изпълнени с тревожно очакване.

И изведнъж, като гръм от ясно небе, се посипали новини — една от друга по-главозамайващи.

Първата новина съобщил моллата в петък след сутрешната молитва: Агабег се обърнал мислено към бога и пожертвувал за джамията хиляда и петстотин танга, като поръчал помени за цяла година напред.

Хиляда и петстотин! Преди поливането! Колко ли ще вземе тогава за поливането?… Помени! За кои умрели?… За стъклените червейчета чоракци, разбира се, не можели да се сетят, затова се обърквали в предположения. „Може би за ония, който е решил да умори от глад?“ — зловещо пророкувал Сафар.

Втората новина разгласил самият Агабег. Тия дни напуска Чорак и заминава на хаджилък — да се поклони на свещения камък Кааба. По тоя начин Агабег сметнал за нужно да скрие заминаването си за Египет.

Нови тревоги, ново объркване! Преди поливането ли ще замине или след поливането? И най-важното — колко ще поиска все пак за поливането?

Третата новина — зловеща и страшна: Агабег изпратил конници на три посоки да търсят кадията Абдурахман. Викал кадията в Чорак. Защо? Срещу кого е замислил тъжба, преди да замине, какви сделки му е притрябвало да сключва?