Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

За останалите неща Агабег не си губел времето напразно — всичките му старания, всичките му разговори и хитрини били насочени към едно: да отврати държавническото сърце на превъплътения от Настрадин Ходжа и да го привлече към себе си. За тази цел той прекарвал край магарето цели дни, сам му прислугвал, кротко понасял магариите му, които били много, понеже „приличното за обора е безобразно за палатите“. Той по всякакъв начин пречел на Настрадин Ходжа да остане насаме с магарето и все гледал да съкрати минутите на техните свиждания. „Сияйният принц е уморен“ или „Принцът е зает с държавни дела“ — внушително казвал той на Настрадин Ходжа и го натирвал към колибата на хълма.

Настрадин Ходжа покорно си тръгвал, макар че много му се искало да разбере какво толкова говори по цели дни Агабег на магарето, когато са сами? И той чул. Веднъж дошъл ненадейно и ги заварил в градината да водят таен разговор. Застанало в лехата, сред благоуханните шибои и карамфили, стъпкало с копитата си пленителния чист цветен ковьор, магарето мляскало, пръхтяло, червата му куркали и то резенче по резенче жвакало от ръцете на Агабег пъпеш, а в дългите му уши се леела коварна реч.

— И след това, о, сияйни принце — шепнел му Агабег, — той си позволи нечувана дързост: хули вашата царствена природа, както и природата на вашия порфироносен родител. Той каза… Не, моят език отказа да повтори мръсотиите, които той говореше. Той каза: принцът е заядлив и глупав. Ама не аз, това той го каза… Принцът е избухлив, дребнав, инат и днешният му прискърбен облик напълно отговаря на вътрешната му същина. Не се ли крие зад това злонамерена мисъл — да изостави великия принц някъде по пътя за Кайро или — което е още по-лошо! — да го продаде на камилари за мизерна цена, като най-обикновено мага… кха, кха!… Като най-обикновено сред другите дългоухи, четирикопитни и така да лиши египетския трон от неговия законен и единствен наследник?… И още каза…

Като се криел зад китайския храст, Настрадин Ходжа тихо се измъкнал, без да го види Агабег.

През нощта той рекъл на крадеца:

— Чух донос — плодът узря.

— Ти, както винаги, действуваш безпогрешно — отвърнал крадецът. — Каква струна в сърцето му избра за тая успешна свирня?

— Завистта. От всички глупави и вредни чувства, които са присъщи на хората, това май е най-силното. Има такава индийска приказка. Аллах рекъл на един: „Искай, каквото ще искаш, всичко ще ти дам, но с едно условие: каквото на тебе — двойно на комшията. Ако на тебе къща, нему две, на тебе кон, нему — чифт. Какво искаш да ти дам?“ „Всемогъщи — отвърнал човекът, избоди ми едното око!…“

Пропели третите петли — сутрешните. Крадецът станал и се поклонил на Настрадин Ходжа.

— Време ми е. Какво поръчение ще ми дадеш, какво ми предстои в най-близко бъдеще?

— Предстои ти още едно отиване в Коканд.

— Тежко ми и горко! Всяко пътуване ми коства чифт обуща. Подметките като че горят по тукашните камънаци!

— За последен път. Няма да се връщаш, аз ще те настигна там.

— Щом се налага, аз съм готов. Кога ще заповядаш да тръгна?

— Ще ти кажа.

В градината на Агабег, в най-отдалечения край, се намирала малка беседка; тук нямало нито шибой, нито зюмбюли, градинарят никога не идвал насам с ножицата си, бръшлян и диви лози растели свободно и обгръщали беседката с омешани листа: сутрин в беседката по-дълго се запазвала росната свежест, миришело на мента и на влажна пръст; и птиците пеели по-дълго, защото гъстата зелена завеса не пропускала ранните слънчеви лъчи. В тая беседка една сутрин между Настрадин Ходжа и Агабег се състоял важният разговор.

Старият слуга — сляп, глух и вечно безмълвен — понесъл една кана вино и две чаши; в къщата бил останал само тоя слуга, другите Агабег изпъдил, да не би да се разчуе тайната на превъплътяването. И сега, без да се страхува от донос, той с увлечение се отдал на мръсния си таен порок — пиянството, като приканвал към същото и Настрадин Ходжа. Него ден започнал да пие от сутринта.

— Чорбаджи, лошо изпълняваш заръката на принца — рекъл Настрадин Ходжа, като поемал от Агабег препълнената чаша. — Наближава време да заминавам, а ти още с нищо не си ме подготвил за длъжността везир и дворцов ковчежник в Египет.

— Да не си решил вече да тръгваш?

— До Кайро е много път.

— Ами нали оня ден казваше, че не щеш да ставаш везир. Мислеше си за науката, за самотна къщичка и за скромна плата.

— Аз и сега мисля така, ама султанът може да не се съгласи. Ако рече: или ставаш везир, или на дръвника! Срещу ръжен не се рита. Затуй реших за всеки случай да се подготвя за длъжността.