Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

Тя го познала — той видял това по боязливото напрежение в очите й, настръхнала, свила глава между раменете, очаквайки от него, както и вчера, камък или обидна дума.

— На, бабо, вземи! — с вдървен език смотолевил той и изсипал кесията право в скута й, като засипал е медни пари зафучалия котарак.

С това мъжеството му свършило, той надхвърлил границите на своя кураж. Врътнал се, хукнал да бяга и се спрял чак в железарската чаршия, далече от кервансарая.

Като извършил изкупителния си подвиг, той след това цял ден мислил. Усамотил се и мислел. Мислите му течали в два реда — за старицата и за жестокосърдечните хора, които не й помагали. Съжалявал старицата и негодувал срещу хората. Но той щял да се окаже недостоен за великото си бъдеще, ако би се ограничил само с жалост и негодувание. Трябвало да действува, но как?

И тогава за пръв път познал силата на своя разум. Първо отделил мислите от чувствата, да не би последните да накарат първите да бързат, след това разплел забърканото кълбо на мислите си в строен ред, като ги опростил докрай и ги подредил по старшинство, в тоя ред, в който се раждали. Бил се научил да мисли така, докато решавал на малката си шахматна дъска задачите, които често виждал в чайханите из чаршията. В шаха има принудени ходове, които са ти във вреда и не са ти по волята, но трябва да ги направиш, трябва да се подчиняваш на противника. Точно така решил да стори малкият Настрадин: щом жителите на Бухара не могат да бъдат милосърдни, трябва да ги накара да бъдат такива.

Като определил задачата, той едновременно определил и руслото на по-нататъшните си размисли. Те се въртели около намирането на такава игра, в която той да е по-силен от бухарците. И за да не се затруднява да мисли за многото хиляди жестокосърдечни жители на Бухара, сметнал за полезно да ги слее във въображението си всичките заедно в един Голям Бухарец.

Работата се опростила: да мисли за един Бухарец, макар и много голям, се оказало много по-лесно. Настрадин пристъпил към изучаване природата на този толкова жесток Голям Бухарец, за да му намери слабото място, за да намери дупка в оня щит, с който споменатият Бухарец прикрива разума и сърцето си от проникването на праведната жалост.

Вътрешната същност на Големия Бухарец се оказала доста плитка — за някакви си два или три часа размисъл момчето стигнало до дъното. И там намерил смрадливата тиня на алчността, мидите на скъперничеството, полуизгнилите водорасли на утробното самолюбие. Сега Големият Бухарец му бил толкова ясен, че дори външно се очертал пред умствения му взор, при това в непоносимо отвратителен вид. На бой бил колкото едно магаре, но много по-дебел — поясът едва му опасвал корема; той бил разплут и червендалест, дебелобузест, с малки, плувнали в лой очички, които гледали света тъпо и вяло; по лицето му сънно блуждаела самодоволна безсмислена усмивка, а когато отварял устните си, зад тях се виждал дебел, неповратлив, фъфлещ, език; той непрекъснато сумтял, пъшкал и пухтял — от излишната лой, натрупана във вътрешностите му; в ръката си държал огромна — КОЛКОТО коларско колело — питка, намазана с мед, и когато отхапвал от нея, пъшкал и ръмжал от сладостна изнемога, закривал лицето си с лакът и се озъртал — да не би някой да му вземе питката или да поиска парче от нея.

Малкият Настрадин бил ядосан на жителите на Бухара заради коравосърдечието им към старицата, затова Големият Бухарец му се сторил толкова отвратителен. Но гневът е лош съветник на безпристрастието; тази представа, разбира се, не била много справедлива, защото повечето от истинските бухарци били добри, свестни хора. Те не помагали на старицата не от утробно себелюбие, а по-скоро защото не можели да видят зад външната й грозота цялата дълбочина на нейното страдание; да би го видели, биха й помогнали сами, без да ги принуждава някой; на тях просто не им достигало дълбокомислие. Но момчето нямало кога да мисли за това: то се готвело за схватка с Големия Бухарец, следователно, както при всяка борба, предварително го намразил и се изпълнил с презрение и гняв към него.

Като изследвал щита на Големия Бухарец, малкият Настрадин много бързо намерил слабото му място. Големият Бухарец, освен всичко друго, бил суетно любопитен и много си падал по всякакви чуждестранни чудновати неща. Към него, към това слабо място трябвало да се насочи ударът.

На другата сутрин малкият Настрадин пак отишъл при кервансарая. Възбуден от хитрата си мисъл, той твърде много подранил: старицата още я нямало. Наложило се да я чака близо половин час. Момчето се уморило да тича около кервансарая и да гледа откъде, по кой от четирите пътища, които се събирали тук, ще се зададе старицата. Ранното слънце не прижуряло, въздухът бил ясен и лек, сенчестите места още пазели дъхавата свежест на нощта, обилнонапоената от поливачите земя едва започвала да диша топла пара. Но кахлените шапки на минаретата вече блестели нетърпимо в очите, като че се разтапяли, прозрачната синева над тях започнала да се къдри и да трепти от маранята, предвещавайки ден, пълен с тежък зной. И от минута на минута хрипкавият клокочещ тътен на пазара наоколо се засилвал, изпълвал града открай-докрай, вдигал се нагоре заедно с праха, разтърсвал чертозите на аллаха, заглушавал небесните ангелски хорове. Това бил гласът на Големия Бухарец, неговото ръмжене над медената питка.