Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

— Говори!

— Става дума за военачалника Ядгорбег.

— Ядгорбег ли? Да не се е провинил с нещо? С какво?

Велможата леко се задъхал, но мъжествено преодолял вълнението си и произнесъл със звучен и ясен глас:

— Уличих го в прелюбодеяние!

— В прелюбодеяние? Ядгорбег?! — извикал ханът, изумен извън всякаква мярка. — Ти да не си полудял? Да беше нещо друго, можеше и да повярвам, но това!…

— Да, в прелюбодеяние! — повторил велможата твърдо. — Има безспорно доказателство. След като овдовя преди шест години…

— Знам…

— …посоченият сластолюбец Ядгорбег не пожела да се ожени законно и по начина, установен от аллах, а встъпил преди две години в прелюбодейна връзка с една жена, персийка, на име Шарафат.

— Знам — прекъснал го ханът. — Че тая жена няма мъж: той тръгнал преди пет години с кервана си за Индия и се затрил нейде по пътя.

— Нека повелителят прекланя слуха си към по-нататъшните мои думи. След като беше прочетен ферманът — а оттогава минаха повече от два месеца, — Ядгорбег не е скъсал прелюбодейната си връзка с посочената жена, следователно е виновен и подлежи на установеното наказание.

— Че защо е трябвало да скъса, щом тя е свободна, повтарям ти! — извикал ханът вече с нетърпелива досада в гласа. — Как може да се приложи ферманът в такъв случай, какво прелюбодеяние, какви ги дрънкаш!

Той все пак бил властелин на голямо ханство и по неволя се грижел за възможното правилно и строго изпълнение на законите, та да не би своеволията на началниците да разрушат царството му.

— Повелителят пита може ли да се приложи ферманът? — засъскал велможата, хитро помръдвайки мустак? — Ами ако тая жена в действителност не е свободна и продължава да е в брак, който не е разтрогнат по законен ред? Ако нейният мъж не е загинал, ами е жив?

— Жив ли? Че къде е бил тези пет години?

— Той е жив и сега е в Индия, в Пешавар, попаднал в робство. Имам запрени в подземието двама пешаварци, хванах ги още по-миналата година на пазара за магии срещу великия хан. Те, разбира се, напълно си признаха престъпленията още при първите два разпита и бяха осъдени от мен според закона на подземен затвор. Та наскоро, само преди няколко дена, те допълнително признаха, че са срещали на пешаварския пазар мъжа на тая жена в жалкото състояние на роб. Три пъти е пращал вест на жена си да я моли за откуп, но тя не се е обадила, подучена, сигурен съм в това, от прелюбодеяния си съжител Ядгорбег. Ето, повелителю, какво казаха на разпита пешаварците — и двамата, при това с едни и същи думи.

— На твоите разпити всички приказват с едни и същи думи — отбелязал хана и мрачно се усмихнал. — Какво ще си помислят хората, какво ще каже войската, ако приберем Ядгорбег по такъв смешен повод? Май че нещо не ти е чиста работата.

Дразнела го прекалената дързост на велможата, който предварително определил присъдата, дразнели го твърде самоуверено щръкналите черни мустаци; при това и болестта се обаждала с тъпа болка във врата, затова гласът на хана скърцал и звучал язвително:

— Не ти е чиста работата, казвам. Пешаварците са запрени от година и половина, а са казали за срещите с мъжа на, тая жена едва сега. Защо не са казали по-рано?

— Инатяха се, отричаха, признаха си чак сега.

— Инатяха се и отричаха? — усмивката върху лицето на хана станала още по-мрачна. Магиите, за които ги чака зандан, признали според думите ти още на първите два разпита, а за срещите с мъжа на тая жена, за което не ги е заплашвало нищо, не са признали цяла година и половина? И това в твоите мазета, в твоите ръце? Малко странно, как мислиш, а?

Велможата разбрал, че не е улучил времето за своята работа: ханът не бил в настроение, обръщал жилото, без да подбира, към онзи, който бил най-близо; тая нощ трябвало изобщо да не се мярка в двореца, да се престори на болен й вместо себе си, да пробута някой друг под жилото на хана. Но грешката била сторена; такива грешки не са редки с хората, които се натискат около троновете — който пръв захапва кокала, той изяжда и първия шамар.

— О, велико средище на вселената, аз и по-рано забелязвах у Ядгорбег склонност към прелюбодейство и ако съм мълчал досега пред хана, то е било единствено от грижа за скъпоценното здраве на повелителя, което можеше да пострада от една толкова горчива вест — мотолевел велможата, като се гърчел и въртял задник с надеждата, че все още ще успее да обърне работата в желаната насока.

Но не би — такава злощастна се случила нощта.