Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

След това тръгнали да обикалят чаршията. А кокандската чаршия по тия времена била такава, че и най-големият бързоходец не се наемал да я обиколи наведнъж. Само дюкяните за коприна се точели два хвърлея на стрела, не по-малки били грънчарската, кондурджийската, железарската, терзийската и другите чаршии, да не говорим за хайванпазарите — чудо и приказ. На цялото това пространство от край до край се къбляла, вряла, блъскала се тълпа; Настрадин Ходжа и спътникът му често трябвало да се провират странишком.

Невъзможно е да се опише изобилието и великолепието на стоките, пръснати, по сергии и дюкяни, върху рогозки и черги: всичко, с каквото можел да се похвали тогавашният Изток — всичко било тук! Наргилета ли не щеш, като почнеш от най-простите и грубите, та стигнеш до най-скъпите, по истанбулски терк, украсени със злато и скъпоценни камъни; сребърни индийски огледала за прекрасните покорителки на нашите сърца; персийски разноцветни килими, галещи окото с необикновено фини шарки; коприна — събрала блясъка на слънцето; кадифе — меко, с дълбоко сияние, на което можело да завиди вечерното небе; табли, гривни, обици, седла, ножове…

Ботуши, халати, тюбетейки, колани, гърнета, благовония, мускус, гюлово масло… Но тук ние ще спрем прибързания бяг на перото, понеже за да опишем всичките богатства на кокандския пазар, ще ни трябват две или дори три големи книги!

Пазарният ден, пълен с пъстри багри, звуци и миризми, минал бързо. Слънцето се наклонило, краищата на високите облаци се разтопили, пламнали с розов блясък. Дошли часовете на почивка: тамошните хора се разотивали по къщите, пришълците се настанявали по чайханите. Но още не бил ударил барабанът, който известявал края на пазара, и много дюкяни още били отворени.

В това число бил и дюкянът на един сарафин на име Рахимбай, прочут кокандски думбазин. Дебел, с двойна гуша, затлъстели бузи, с червен врат, разлял се над халата, с много пръстени по пухкавите къси пръсти, притворил месестите си клепки, той седял зад тезгяха, върху който на равни фишеци били наредени жълтици, сребърни и медни пари. Тук имало и индийски рупии, и китайски четириъгълни ченги, и татарски алтъни, попаднали тук от дивите степи на Златната орда, и персийски тумани с образа на ревящ лъв, и арабски динари, и какви ли не други пари, които вървели по това време на Изток; имало и монети от далечните гяурски земи: гвинеи, дублони, фартинги с греховните образи на франкските крале — с доспехи, с гол меч и с нечестивия кръстен знак на гърдите.

Настрадин Ходжа и едноокият крадец стигнали до дюкяна тъкмо когато сарафинът си броял печалбата за деня. С вид на прискърбно дълбокомислие, напушил пухкавите си устни, които ярко аленеели в черната му брада, той събирал парите от тезгяха: монетите се плъзгали между дебелите му пръсти като златни и сребърни рабки, падали в торбата с тих и сладостен звън, а презряната мед, която той гребял, без да брои, трополяла глухо и тъпо като натрошени камъчета.

Настрадин Ходжа погледнал спътника си, очаквайки да види в живото му око жълтата пронизваща светлина. Но не я видял. Крадецът гледал златото спокойно, по лицето му се четели съвсем други мисли.

— Днес на разсъмване, сънувах, че моята фиданка се е хванала и е напъпила — рекъл той. — Да вярвам ли на съня или да не му вярвам? Нима Турахон няма да ми прости, нима след една година пак ще ме налегне болестта и ще трябва отново да прибягна към лековитото действие?

Тук мимоходом ще поясним, че проницателният Настрадин Ходжа вече успял да изучи спътника си и да разбере природата на болестта му, произтичаща от натрапчивата мисъл, която едноокият си бил внушил. В съчиненията на многомъдрия Авицена, бащата на лекуването, е казано, че всяко нарушаване на телесното здраве тозчас се отразява на душевното състояние, и обратно; Настрадин Ходжа бил пил от изворите на Авицена и като приложил неговите наставления спрямо едноокия крадец, можал да определи правилно.

— Това ще да е поличба — рекъл, като се стараел да Придаде на гласа си благожелателна сигурност, точно каквито са поуките на Авицена. — Това ще да е поличбен сън, запомни го. Имам основание да предполагам, че тоя път Турахон ще бъде по-милостив към тебе и ще ти прости.

Разговорът им секнал, защото се появила някаква жена — вдовица, както личало от синята обшивка върху ръкава на халата й. Обшивката била нова, а халатът съвсем овехтял — по това Настрадин Ходжа направил извод, че след неотдавнашната смърт на мъжа си вдовицата няма пари дори за жалейни дрехи.