Уолтър Скот - Айвънхоу

— Идвам да ти кажа — отговори поклонникът, — че ако не напуснеш веднага този замък и не продължиш пътя си бързо, очакват те опасности.

— Бащице свети! — извика евреинът. — Кой може да има интерес да увреди на един беден нещастник като мен?

— Ти сам най-добре можеш да се досетиш каква е целта му — каза поклонникът. — Но казвам ти, че когато тамплиерът мина през залата снощи, той говори с робите си мюсюлмани на сарацински език, който аз добре разбирам, и им заповяда да проследят тази сутрин евреина и когато се отдалечи достатъчно от този замък, да го хванат и заведат или в замъка на Филип де Малвоазен или в замъка на Реджиналд Фрон де Бьоф.

Невъзможно е да се опише крайният ужас, който обзе евреина при това известие и сякаш съвсем го парализира. Ръцете му се отпуснаха край тялото, главата му клюмна на гърдите, коленете му се огънаха, всеки нерв и мускул на тялото му сякаш изгуби сила и той се свлече в краката на поклонника не като човек, който съзнателно се навежда, коленичи или ляга да моли за помощ, а като човек, притиснат от всички страни от някакви невидими сили, които го смачкват на земята, без той да може да им противостои.

— Свети боже Аврамов! — извика той най-после, издигайки сключените си набръчкани ръце, без да дига белокосата си глава от каменния под. — О свети Мойсее! О блажени Аароне! Не току-тъй ми се присъни този сън! Ненапразно бе видението! Усещам как с клещи ми разкъсват тялото, както железните триони, брани и секири разкъсваха мъжете на Раба 60 60 Раба — град в Западна Африка, на река Нигер. Бивше тържище, на роби. — Б. пр. и опустошаваха градовете на децата Израилеви.

— Стани, Исак, и ме изслушай — каза поклонникът, който наблюдаваше крайното му отчаяние със състрадание, примесено с не малка доза презрение. — Ти имаш причини да се страхуваш, като знаеш как и принцове, и благородници са се отнасяли със събратята ти, за да им изтръгнат богатствата. Но, казвам ти, стани и аз ще ти посоча начин да се избавиш. Напусни веднага тази къща, докато обитателите й още спят дълбоко след снощното пиршество. Ще те изведа по тайни пътеки през гората, които познавам по-добре от всеки горски пазач, и няма да те оставя, докато не намериш закрилата на някой вожд или барон на път за турнира, чието благоволение ти сигурно имаш средства да спечелиш.

Като слушаше думите му, пълни с надежда за избавление, Исак постепенно и съвсем бавно започна да става от земята и се изправи почти на колене, отметнал назад дългата си посивяла коса и брада и вперил проницателните си черни очи в лицето на поклонника с поглед, изпълнен с надежда и страх и известно подозрение. Но когато чу последната част на изречението, първоначалният му ужас сякаш се породи отново с пълна сила и той рухна с лице на земята и извика:

— Аз да имам средства да си осигуря благоволението им! Уви! Само един път води към благоволението на християнина, а как може нещастният евреин да го намери, когато са го докарали до бедността на Лазаря с изнудванията си? — После сякаш съмнението бе взело връх над другите му чувства, той изведнъж извика: — За бога, младежо, не ме предавай, в името на великия отец, който е създал и евреите, и християните-неверници, и израилтяните и измаилтяните 61 61 Според библията Аврам е имал двама сина — Яков и Исав или Израил и Измаил. Последният е бил прокуден от баща си и неговите потомци (арабите) се наричат измаилтяни, а потомците на Израел — израилтяни. — Б. пр. , недей извършва предателство спрямо мен. Аз нямам средства да спечеля закрилата дори на един просяк християнин, па макар и той да иска само един грош за нея.

При последните думи той се надигна и хвана пелерината на поклонника, вперил в него поглед, изпълнен с най-сърдечна молба. Поклонникът се отдръпна, сякаш докосването го оскверняваше.

— Дори да носеше цялото богатство на племето си — каза той, — какъв интерес имам да ти навредя? В това облекло аз съм обречен на бедност, а бих го заменил само за кон и броня. Не мисли, че държа на твоята компания или че очаквам печалба от нея. Остани тук, ако щеш, може би Седрик Саксонеца ще те вземе под закрилата си.

— Уви! — рече евреинът. — Той няма да ми позволи да пътувам със свитата му. И саксонецът, и норманецът еднакво се срамуват от бедния израилтянин. А да пътувам сам през земите на Филип де Малвоазен и Реджиналд Фрон де Бьоф… Добри младежо, ще дойда с теб! Да бързаме, да се стягаме, да бягаме! Ето тоягата ми — защо се бавиш?