Уолтър Скот - Айвънхоу

Точете стоманата,
чеда на Белия дракон!
Запали факела,
дъще на Хенгист!
Не за пируване бляска стоманата,
твърда, широка и тънко изострена.
Не в брачната стая ще свети факелът,
пламъкът е син, той има дъх на сяра.
Точете стоманата, гарванът грачи!
Палете факела, Зернебок вика!
Точете стоманата, чада драконови!
Запали факела, дъще Хенгистова!

Черен облак надвисва над тановия замък,
орелът кряска, той язди върху облака.
Млъкни, сив ездачо на черния облак,
готова е твойта трапеза! Девиците от Валхала 152 152 В германо-скандинавската митология Валхала е царство на безсмъртието, където отиват душите на загиналите в бой герои, отвеждани там от девици, наречени валкирии. — Б. пр. поглеждат навън
и чакат от Хенгист изпратени гости.
Развейте черни къдри, девици от Валхала!
Бийте барабани за шумна веселба!
Много воини горди ще дойдат при вас,
със шлемове върху главите.

Над тановия замък виене тъмна нощ
и облаци черни се събират вече.
Червени като кръв на герои те скоро ще станат!
Червено знаме срещу тях ще издигне оня, що горите погубва.
Оня светъл, който палати поглъща
развява той широко пламтящото знаме.
червено, огромно, мрачно —
над битката на храбреците.
И радва го ек от саби строшени и трясък от счупени щитове,
той лиже е наслада кръвта, що блика топла от пресните рани!

Всички ще загинат!
Меч разсича шлема
и в здравата броня копие прониква.
Огньове повалят бойните крепости.
Всички ще загинат!
Няма го вече родът Хенгистов.
Забравено е вече името на Хорса.
Срещнете без страх съдбата си, чеда на меча!
Нека вашите мечове се напият с кръв!
Пирувайте днес на този кървав празник.
сред светлината на пламнали чертози!
Размахвайте меча, догдето сте живи,
пощада да няма от милост и страх,
защото е кратък часът на мъстта!
Даже омразата скоро загива!
И аз, и аз ще загина! 153 153 Познавачът на древността лесно ще забележи, че тези стихове целят да имитират старинната поезия на скалдите, певците на старите скандинавци — едно племе, което поетът-лауреат тъй добре характеризира: „Сурови и неуморими в боя, с усмивка срещат те смъртта“. Поезията на англосаксонците след покръстването и цивилизоването им имала по-друг, по-мек характер, но естествено е да се предположи, че Улрика в своето положение се възвръща към дивите песни, които са вдъхновявали прадедите й във времената на езичество и необуздана жестокост. — Б. а. Поет-лауреат — в Англия това е титла, давана от краля на някой виден поет, който в замяна на това пише стихове по случай важни политически и други събития. — Б. пр.