1
Точете стоманата,
чеда на Белия дракон!
Запали факела,
дъще на Хенгист!
Не за пируване бляска стоманата,
твърда, широка и тънко изострена.
Не в брачната стая ще свети факелът,
пламъкът е син, той има дъх на сяра.
Точете стоманата, гарванът грачи!
Палете факела, Зернебок вика!
Точете стоманата, чада драконови!
Запали факела, дъще Хенгистова!
2
Черен облак надвисва над тановия замък,
орелът кряска, той язди върху облака.
Млъкни, сив ездачо на черния облак,
готова е твойта трапеза! Девиците от Валхала 152 152 В германо-скандинавската митология Валхала е царство на безсмъртието, където отиват душите на загиналите в бой герои, отвеждани там от девици, наречени валкирии. — Б. пр.
поглеждат навън
и чакат от Хенгист изпратени гости.
Развейте черни къдри, девици от Валхала!
Бийте барабани за шумна веселба!
Много воини горди ще дойдат при вас,
със шлемове върху главите.
3
Над тановия замък виене тъмна нощ
и облаци черни се събират вече.
Червени като кръв на герои те скоро ще станат!
Червено знаме срещу тях ще издигне оня, що горите погубва.
Оня светъл, който палати поглъща
развява той широко пламтящото знаме.
червено, огромно, мрачно —
над битката на храбреците.
И радва го ек от саби строшени и трясък от счупени щитове,
той лиже е наслада кръвта, що блика топла от пресните рани!
4
Всички ще загинат!
Меч разсича шлема
и в здравата броня копие прониква.
Огньове повалят бойните крепости.
Всички ще загинат!
Няма го вече родът Хенгистов.
Забравено е вече името на Хорса.
Срещнете без страх съдбата си, чеда на меча!
Нека вашите мечове се напият с кръв!
Пирувайте днес на този кървав празник.
сред светлината на пламнали чертози!
Размахвайте меча, догдето сте живи,
пощада да няма от милост и страх,
защото е кратък часът на мъстта!
Даже омразата скоро загива!
И аз, и аз ще загина! 153 153 Познавачът на древността лесно ще забележи, че тези стихове целят да имитират старинната поезия на скалдите, певците на старите скандинавци — едно племе, което поетът-лауреат тъй добре характеризира: „Сурови и неуморими в боя, с усмивка срещат те смъртта“. Поезията на англосаксонците след покръстването и цивилизоването им имала по-друг, по-мек характер, но естествено е да се предположи, че Улрика в своето положение се възвръща към дивите песни, които са вдъхновявали прадедите й във времената на езичество и необуздана жестокост. — Б. а. Поет-лауреат — в Англия това е титла, давана от краля на някой виден поет, който в замяна на това пише стихове по случай важни политически и други събития. — Б. пр.
Извишилите се пламъци сега превъзмогнаха всякакви пречки и се издигнаха във вечерното небе като огромен горящ факел, който се виждаше надалеч из цялата околност. Кула след кула се срутваше с трясък сред горящи греди и покриви. Борците бяха принудени да напуснат двора. Малцината останали живи от победените се разпръснаха и избягаха в близката гора. Победителите, събрани на големи групи, глезеха смаяни и уплашени пламъците, които проблясваха тъмночервени по оръжията им. Фигурата на умопобърканата саксонка Улрика дълго се виждаше на високата кула, която си бе избрала. Тя размахваше ръце в бесен екстаз, сякаш властваше над запаления от самата нея пожар. Най-после кучата се олюля и падна със страхотен трясък. Улрика загина ред същите пламъци, които погълнаха и насилника й. Последваха няколко страшни минути на тишина, през които ужасните зрители нито мръднаха, нито издадоха глас, само безмълвно се кръстеха. После се разнесе гласът на Локсли:
— Викайте, селяни! Бърлогата на тиранина я няма вече! Чека всеки от нас да донесе плячката си на определеното място за срещи под дървото в Харткил Уок. Там призори справедливо ще я разделим между нашия отряд и достойните ни съюзници в това велико дело на мъст!
Повярвай ми, държава без закони няма,
с едикти кралството живей, градът — със харти
и даже дивият разбойник в лесовете
следа от някакъв порядък е запазил.
Откак Адам с листо зелено се прикривал,
човек с човеците в съюз живей — законът
създаден е тази дружба да крепи.
СТАРИННА ПИЕСА
Зората вече бе заляла горските поляни. Бисерни капчици роса блестяха по зелените клони. Кошутата извеждаше малките си от закритието сред високата папрат към по-откритите горски пътеки и никакъв ловец не дебнеше да пресрещне гордия елен, който крачеше начело на рогатото стадо.
Читать дальше