Уолтър Скот - Айвънхоу

— Последвай ме по този коридор, за да те изведа през задната врата.

Докато водеше мнимия калугер, Фрон де Бьоф му даде следните указания за ролята, която искаше той да играе:

— Ти виждаш, отче, онова стадо саксонски свини, които са се одързостили да оградят замъка Торкилстън. Разправи им, какво щеш, за слабостта на тази крепост или каквото щеш друго, което да ги задържи тука двадесет и четири часа. През това време ти ще занесеш този свитък, но чакай, знаеш ли да четеш, попе?

— Нито буква — отвърна Седрик, — само молитвеника, пък и в него познавам буквите само защото знам литургията наизуст, слава на света дева Мария и на свети Уитоулд.

— Толкоз по-добър пратеник ще ми бъдеш. Занеси този свитък в замъка на Филип де Малвоазен. Кажи, че го пращам аз и че е написан от тамплиера Брайън де Боа Жилбер и че го моля да го препрати в Йорк с всичката бързина, на която са годни кон и ездач. Междувременно кажи му да не се съмнява, че ще ни намери здрави и читави зад бойниците ни. Срам и позор, че сме принудени да се крием така от една банда разбойници, които са свикнали да бягат, щом зърнат знамената ни и чуят тропота на конете ни. Та, казвам ти, попе, измисли някоя хитрост да накараш онези негодници да не мърдат оттук, докато нашите приятели ни подкрепят с копията си. Жаждата ни за мъст сее пробудила, а тя е като сокол, който не заспива, докато не се напие с кръв.

— Кълна се в своя свет покровител — каза Седрик по-оживено, отколкото подхождаше на ролята му — и във всички светии, които някога са живели и умрели в Англия, че заповедите ти ще бъдат изпълнени! Ни един саксонец няма да мръдне от тези стени, ако моето умение и влияние може да ги задържи.

— Ха! — рече Фрон де Бьоф. — Ги промени тона, отче, и говориш кратко и смело, сякаш сърцето ти желае клането на това саксонско стадо, а пък ти сам си роднина на тези свини!

Седрик не беше голям майстор на изкуството да се преструва и в този момент би имал голяма полза от по-плодовития мозък на Уомба. Но, както казва старата пословица, нуждата учи човека и той измърмори изпод качулката си, че уж тези хора били отлъчени и от църквата, и от държавата.

— Право каза — отвърна Фрон де Бьоф. — Despardieux! Аз бях забравил, че тези негодници са в състояние да съблекат гол един дебел игумен, като че ли са дошли от другия бряг на този солен канал 134 134 Ламанш — Б. пр. . Не беше ли игумен на „Свети Айвис“ оня, дето го завързаха на един дъб и го накараха да пее литургия, докато му претърсваха торбите и кесията? Не, кълна се в света дева Мария, тази шега бе дело на Гал-тир от Мидълтън, един от нашите братя по оръжие. Ама саксонци бяха онези, дето ограбиха светилниците и чашата за причастие от параклиса на свети Бийз, нали?

— Те бяха безбожници — рече Седрик.

— Да, да. Пък и изпиха всичкото хубаво вино и бира, дето беше прибрано за тайни пиршества на тези, които уж се занимават само с нощни бдения и утринни молитви! Попе, ти си длъжен да си отмъстиш за такова светотатство.

— Наистина съм длъжен да си отмъстя — промърмори Седрик. — Свети Уитоулд да ми бъде свидетел!

Докато разговаряха, Фрон де Бьоф го доведе до задната порта, където преминаха рова по една дъска и стигнаха до външната ограда, от която се излизаше на открито поле през едно здраво укрепление.

— Сега върви и ако изпълниш задачата си и се върнеш тук след това, ще намериш саксонско месо на такава ниска цена, както свинското месо в кланицата на Шефилд. И слушай, ти ми се виждаш весел изповедник — върни се след нападението и ще имаш на разположение достатъчно малвоазенско вино да удавиш целия си манастир.

— Непременно ще се срещнем пак — отвърна Седрик.

— Ето ти нещичко сега за сега — продължи норманецът, когато стигнаха задната врата, и пъхна насила в ръката на Седрик една жълтица. — И помни, че ще ти смъкна и расото, и кожата, ако не изпълниш задачата.

— Ще ти дам пълно право да сториш това — отвърна Седрик, като излезе от вратата и закрачи с бодра стъпка по откритото поле, — ако, когато се срещнем пак, не заслужа нещо по-добро! — и като се обърна към замъка, той захвърли жълтицата към дарителя и извика. — Подъл норманец! Да се затриеш и ти, и парите ти!

Фрон де Бьоф не можа да чуе добре думите, но постъпката му се видя съмнителна.

— Стрелци! — извика той на пазачите на външното укрепление. — Пратете една стрела в расото на оня калугер! Но не, спрете — каза той, докато наемниците му опъваха лъковете. — няма полза, ние все пак трябва да му се доверим, защото нямаме друг избор. Мисля, че няма да посмее да ни предаде. А в най-лошия случай мога да преговарям с онези саксонски кучета, които държа запрени. Хей, тъмничарю Джайлз, нека ми доведат Седрик от Ръдъруд и другия простак, неговия другар — оня де, от Кънингзбърг, Ателстън ли му викаха, как? Дори имената им тежат на езика на един нормански рицар и докарват някак си на свинско. Донесете ми кана с вино, както рекъл веселият принц Джон, за да измия вкуса от устата си. Донесете виното в оръжейната, там заведете и пленниците.