Уолтър Скот - Роб Рой

Тази реч, произнесена с голяма словоохотливост и самодоволство от спомена за собствените му съвети и предричания, не вдъхваше големи надежди за помощ от страна на господин Джарви. Обаче скоро ни стана ясно, че му липсва само деликатност, а не и истинска доброта. Защото, когато Оуън изрази огорчението си, че му се припомнят тези неща в сегашното му положение, глазгоучанинът го хвана за ръка и му каза:

— Хайде, успокойте се! Да не мислите, че съм дошъл тук посред нощ, като почти съм нарушил светостта на божия празник, за да натяквам на изпаднал човек за грешките му? Не, не, съветникът Джарви не е от тях, както не беше от тях и баща му, черковният настоятел. Слушайте, приятелю, за мене е правило никога да не мисля за земни работи в неделя, но макар че правих какво ли не да не мисля за писмото ви, което получих тази сутрин, мислих за него повече, отколкото за проповедта. И за мен е правило да си лягам, като спусна жълтите завеси, точно в десет часа — освен ако си хапна моруна е някой съсед или той с мен, — попитайте момичето не е ли това основен закон в къщата ми. А пък тази вечер седях и четох поучителни книги и се прозявах, като че ли щях да глътна черквата „Свети Енох“, докато удари дванадесет, когато вече е законно да погледна в сметководните си книги, за да видя как стоят работите между нас. И тъй като времето никого не чака, накарах момичето да вземе фенера и се домъкнах тук да видя какво може да се направи по вашата работа. Съветникът Джарви има право да влиза в затвора по всяко време на деня и на нощта; със същото право се ползуваше и баща ми, черковният настоятел, докато беше жив, вечна му памет!

Макар че Оуън изпъшка, когато стана дума за сметководните книги, като ме накара с това да се побоя, че и тук балансът не е в наша полза, и макар думите на съдията да бяха изпълнени със самодоволство и злорадство, че собствената му преценка е била много по-правилна, все пак в тях имаше едно искрено и грубовато добродушие, което не можеше да не ми вдъхне надежда. Той поиска да види някакви книжа, грабна ги бързо от ръката на Оуън и сядайки на леглото, „за да си починат кокалите му“, както благоволи да се изрази, зачете, мърморейки и пуфтейки, написаното в тях, а прислужницата му светеше с фенера.

Като го видя така задълбочен в проучване на книжата, водачът ми прояви намерение да се оттегли без много церемонии. Той ми направи знак да мълча и като промени позата си, даде да се разбере, че възнамерява да се измъкне към вратата, без да привлече вниманието на присъствуващите. Но бдителният съдия (твърде различен от стария ми познайник господин съдията Ингълууд) веднага долови и осуети намеренията му.

— Ей, пази вратата, Станчълз, затвори я и я заключи и пази отвънка.

Непознатият сбърчи чело и за момент като че ли пак се канеше да се измъкне насила; но преди да се реши да действува, вратата се затвори и тежкият ключ се завъртя. Той промърмори някакво възклицание на шотландски диалект, премина с широки крачки през стаята и после, с израз на упорита решителност да изчака и види какво ще става, седна на чамовата маса и засвири с уста някакъв стратспей 137 137 Бърз танц на шотландските планинци. — Б. р. .

Господин Джарви, който, изглежда, беше много експедитивен в търговските си работи, скоро показа, че е разбрал съдържанието на прочетените документи, и се обърна към господин Оуън със следните думи:

— Е, господин Оуън, вашата фирма дължи известни суми на господа Маквити и Макфин (срам на мръсните им мутри — много повече пари спечелиха те от онази сделка с дъбовите гори в Глен Келзикат, която ми измъкнаха от ръцете — с вашата благословия, трябва да кажа, господин Оуън, — но това няма значение сега). Е добре, сър, вашата фирма им дължи тези пари. И заради тях и някои други задължения на фирмата ви те са ви пипнали и са завъртели два пъти Станчълзовия ключ подире ви. Е добре, сър, вие дължите тези пари, а може би дължите още пари и на други хора, може би дължите и на мен, съветника Никъл Джарви.

— Не мога да отрека, сър, че към днешна дата балансът може да е в наша вреда — каза Оуън, но бъдете така добър да вземете пред вид…

— Сега нямам време да вземам нищо пред вид, господин Оуън, когато сме още тъй близо до неделята и съм станал по туй време от топлия си креват — а пък тук има и течение, — нямам време нищо да взема пред вид. Но, сър, както казах, вие ми дължите пари, не го отричате; дължите ми пари, малко ли са, много ли са, няма значение. Обаче, господин Оуън, аз не виждам как вие, пъргав човек, който разбира от търговия, можете да оправите работата, за която сте дошли, и да се разплатите с нас (за което твърдо се надявам), щом ви държат да лежите в тъмницата на Глазгоу. Е добре, сър, ако можете да намерите поръчител judicio sisti 138 138 Т.е. поръчителят отговаря само за явяването в съда на взетия от него под поръчителство длъжник, но не и за самото плащане. — Б. пр. , т.е. да гарантира, че няма да избягате от страната, но че ще се явите в съда, когато ви извикат, и ще освободите поръчителя си от задълженията му, можем да ви пуснем от затвора още тази сутрин.