Уолтър Скот - Роб Рой

Едва бях дал воля на чувствата си, когато се засрамих от собствената си слабост. Спомних си, че от известно време се стараех, щом се сетя за Даяна Върнън, да я считам за приятелка, за чието щастие, естествено, винаги щях да съм загрижен, но с която почти никак вече не можех да поддържам връзки. Но почти нескритата й нежност, както и внезапната ни романтична среща в такова неочаквано място, ме завариха съвсем неподготвен. Аз, обаче, се съвзех по-скоро, отколкото можеше да се очаква, и без да чакам да си изясня мотивите си, продължих пътя си по пътеката, по която вървях, когато ме настигна това странно и неочаквано видение.

Не престъпвам нарежданията й — си мислех аз, — които тя така трогателно ми даде, защото просто продължавам собственото си пътешествие по единствения отворен път. Ако съм успял да получа обратно книжата на баща си, все още остава мой дълг да се погрижа да освободя глазгоуския си приятел от едно положение, в което попадна заради мен. Пък и къде другаде мога да намеря място за пренощуване освен в ханчето в Абърфойл? Те също трябва да отседнат там, защото е невъзможно пътници на кон да продължат нататък. Е, тогава пак ще се срещнем, ще се срещнем може би за последен път, но ще я видя, ще чуя гласа й. Ще разбера кой е щастливецът, който има над нея властта на съпруг. Ще науча дали в трудния път, който тя изглежда е поела, има затруднения, които бих могъл да се опитам да премахна, или дали има нещо, което мога да направя, за да изразя благодарността си за нейната щедрост, за безкористното й приятелство.

Както си разсъждавах сам, замаскирайки с всякакви правдоподобни доводи, които ми хрумваха, горещото си желание още веднаж да видя братовчедката си и да разговарям с нея, някой внезапно ме потупа по рамото. Дълбокият глас на един планинец, който ме беше настигнал, макар и да вървях с много бърз ход, ме поздрави с думите:

— Славна нощ, господин Озбълдистън. И друг път сме се срещали по тъмно.

Веднага разпознах гласа на Макгрегър. Той беше успял да се изплъзне от преследвачите си и сега бягаше към собствените си пусти планини при своите хора. Той също така бе успял да се въоръжи, навярно в дома на някой от привържениците си, защото носеше на рамо мускет, а на бедрото си традиционните шотландски оръжия. Ако бях в обикновеното си разположение на духа, може би нямаше да ми бъде особено приятно да се озова сам с такава личност и в такова положение, толкова късно през нощта: Защото, макар и да бях свикнал да гледам по-скоро приятелски на Роб Рой, трябва да призная съвсем откровено, че щом заприказваше той, цял настръхвах. Говорът на планинците звучи някак дълбоко и глухо, поради гърлените звуци, с които изобилствува езикът им и те обикновено говорят много натъртено. Освен тези национални особености в говора и в държането на Роб Рой имаше една суровост, свойствена на безстрашен дух, който нито се изненадва, нито се вълнува от това, което става около него, колкото и да е ужасно, печално и неочаквано. Опасностите и безкрайната увереност в собствените му сили и мъдрост го бяха направили безстрашен, а пълният с изненади хайдушки живот бе притъпил състраданието му към другите хора, макар опасностите и грешките му да не бяха го направили съвсем безчувствен. И не трябва да се забравя, че аз неотдавна бях свидетел, как последователите му най-зверски убиха един невъоръжен човек, който се молеше за живота си.

Но бях в такова състояние, че се зарадвах да срещна главатаря на разбойниците, за да се разсея от възбудените си мъчителни мисли. И все пак хранех известна надежда, че той може да ме изведе от лабиринта, в който съдбата ме бе въвлякла. Ето защо сърдечно отговорих на поздрава му и му честитих за недавнашното му бягство при крайно неблагоприятни обстоятелства.

— Да — отговори той, — докато не ти вържат примката, винаги могат да се очакват изненади. Но опасността, в която се намирах, беше по-малка, отколкото предполагахте, защото не познавате страната. От тези, които имаха заповед да ме хванат, да ме пазят и отново да ме уловят, една част, петдесет на сто, както би се изразил братовчед ми Никъл Джарви, нямаха никакво желание да бъда хванат, нито задържан, нито уловен отново. И така, имах да се справям само с една четвърт от петдесет-шестдесет души.

— Но те ви стигаха, нали? — отговорих аз.