Уолтър Скот - Кенилуърт

— Доколкото ми е известно… впрочем със сигурност знам, че тя наистина е законно омъжена.

— Милостива госпожо — обади се пак Тресилиан, — позволете ми да попитам кога и при какви обстоятелства този предполагаем брак…

— Стига с този ваш предполагаем брак, сър — прекъсна го кралицата. — Нима не ви е достатъчно, че един виден граф заложи честта си, за да потвърди думите на своя слуга? Но вие сте потърпевш или поне се считате за такъв и имате право на известно снизхождение. Когато ни остане свободно време, ще разгледаме по-внимателно въпроса. Лорд Лестър, надявам се, че не сте забравили нашето желание да се развлечем и повеселим през идущата седмица във вашия замък Кенилуърт? Моля ви, поканете и нашия добър и уважаван приятел, граф Съсекс, да дойде заедно с нас.

— Ако благородният граф Съсекс — каза Лестър, като се поклони непринудено и грациозно на своя съперник — окаже тази чест на скромното ми жилище, аз ще погледна на това като на още едно доказателство за приятелството, което — в отговор на желанието на ваше величество — ние трябва да изпитваме един към друг.

Съсекс беше съвсем объркан.

— Ваше величество — каза той, — аз само ще бъда пречка за веселото ви прекарване, защото още не съм се съвзел от доскорошното тежко боледуване.

— Наистина ли бяхте толкова болен? — попита Елизабет, като се вгледа в него с по-голяма загриженост от преди. — Да, да, вие действително много сте се изменили и това дълбоко ме натъжава. Не се отчайвайте обаче — ние сами ще се погрижим за здравето на неоценимия ни слуга, на когото сме тъй много задължени. Мастърс ще ви назначи диета, а за да можем ние лично да следим как се изпълняват предписанията му, ще трябва да ни придружите в пътуването до Кенилуърт.

Това беше казано с тон, който не търпеше възражение, и в същото време тъй ласкаво, че Съсекс, колкото и да не му се искаше да гостува на своя съперник, не можа да направи нищо друго, освен да се поклони ниско на кралицата в знак, че се подчинява на заповедите й и със сдържана, примесена със смущение учтивост да приеме поканата на Лестър. Докато графовете си разменяха съответните за случая любезности, кралицата се обърна към кралския ковчежник:

— Милорд, струва ми се, че видът на тези двама благородни перове напомня двата прочути потока от класиката: единият — тъмен и мрачен, а другият — светъл и величествен. Старият ми учител Ашам би ме сгълчал, загдето съм забравила името на автора. Май че беше Цезар. Вижте какво благородно спокойствие осенява челото на благородния Лестър и с каква неохота го поздравява Съсекс, изпълнявайки волята ни.

— Може би неувереността във вашето благоволение — отговори кралският ковчежник — е причината за това различие, което не убягна — какво ли изобщо би могло да убегне — от погледа на ваше величество.

— Подобна неувереност е оскърбителна за нас, милорд — отвърна кралицата. — И двамата са ни близки и скъпи и ние, без да правим разлика, ще използуваме тяхната доблестна служба за благото на нашето кралство. Сега ще прекъснем техния разговор. Лорд Съсекс и лорд Лестър, имаме още нещо да ви кажем. Тресилиан и Варни са ваши приближени — имайте грижата и те да ви придружават в Кенилуърт. А щом Парис и Менелай ще присъстват, бихме искали там да ни бъде представена и красивата Елена, чиито непостоянни чувства предизвикаха тази свада. Варни, твоята съпруга трябва да бъде в Кенилуърт и да бъде готова да ми се представи, щом наредя. Лорд Лестър, надяваме се, че ще се погрижите това да бъде изпълнено.

Графът и неговият щалмайстор се поклониха ниско, после вдигнаха глави, но без да имат смелост да погледнат кралицата, нито пък да се погледнат един друг. В този миг и двамата изпитваха чувството, че примката, изплетена от собствената им лъжа, е готова да се затегне около самите тях. Елизабет обаче не забеляза объркването им и продължи:

— Лорд Съсекс и лорд Лестър, след малко ще имам нужда от вашето присъствие в Тайния съвет, където ще се обсъждат важни въпроси. После за развлечение ще се разходим по реката и вие, милорди, ще ни придружавате. Това впрочем ни напомни нещо: вие, сър кавалер на Изцапания плащ (тя удостои Роли с усмивка), не забравяйте, че също трябва да ни придружите на разходката. Ще ви бъдат дадени необходимите средства, за да си обновите гардероба.

Така завърши тази знаменита аудиенция, на която Елизабет показа — както и през целия си живот — цялото своенравие на своя пол, но също и здравата си и разумна политика, в която нито един мъж или жена в света не можаха да я надминат.