Уолтър Скот - Кенилуърт

— Мадам — отговори Варни, — излишно е да оправдавам една човешка слабост пред съдия, комуто тя е непозната, или пък любовта — пред оная, която никога не се поддава на онова чувство… — той млъкна за миг, сетне добави много тихо и смирено: — което тя внушава на всички останали!

Елизабет понечи да се намръщи, но без да иска, се усмихна и каза:

— Ти си удивително безсрамен мошеник! Женен ли си за това момиче?

Душата на Лестър бе изпълнена с такива сложни и болезнено силни чувства, че му се струваше, че целият му живот зависи от отговора на Варни, който след моментно и напълно искрено колебание отвърна:

— Да.

— Ах ти, вероломни негоднико! — избухна яростно Лестър, безсилен обаче да прибави дори и една дума повече към така разгорещено започнатата фраза.

— Не, милорд — рече кралицата, — с ваше позволение ние ще защитим този човек от гнева ви. Ние още не сме завършили разговора си с него. И тъй, знаеше ли господарят ти, лорд Лестър, за тази твоя история? Заповядвам ти да говориш истината и ти обещавам закрилата си срещу чиито и да било заплахи.

— Милостива господарко — започна Варни, — да си призная чистата истина, лордът беше причина за всичко.

— Ах ти, подлецо, искаш да ме предадеш ли? — извика Лестър.

— Продължавай — бързо каза кралицата, обръщайки се към Варни поруменели страни и искрящи очи, — продължавай! Тук се слушат само моите заповеди.

— Те са всемогъщи, милостива госпожо — отвърна Варни, — и от вас никой не може да има тайни. Но аз не бих искал — допълни гой, като се огледа наоколо — да говоря за работите на моя господар пред толкова чужди уши.

— Оттеглете се, милорди — заповяда кралицата на заобиколилите я придворни. — А ти продължавай! Каква връзка може да има графът с твоята престъпна любовна авантюра? Само гледай, драги, да не го клеветиш!

— Далеч съм от мисълта да петня моя благороден покровител — отговори Варни, — но съм длъжен да призная, че някакво дълбоко, непреодолимо, тайно чувство завладя отскоро съзнанието му, отвлече го от грижите по свитата му, която той ръководеше преди с такава строгост и взискателност, и това ни даде възможност да вършим безразсъдства, позорът от които — както в този случай — пада до известна степен и върху самия него. Без това обстоятелство аз не бих имал нито възможността, нито свободното време да извърша това, което ми навлече сега неговата ярост — възможно най-тежката от всички, ако не се счита още по-страшният гняв на ваше величество.

— И само с това ли — с нищо друго ли не ти е съучаствал той в прегрешението? — попита Елизабет.

— Да, само с това, ваше величество, и с нищо друго — отговори твърдо Варни. — Оттогава, откакто му се случи онова нещо, той вече не владее себе си. Погледнете го, ваше величество, вижте колко е бледен и как трепери целият — колко малко прилича това на неговото обичайно, изпълнено с гордост и достойнство държане. И какво всъщност има да се страхува той от моите признания пред ваше величество? Ах, госпожо, всичко започна от мига, в който се получи онзи съдбоносен пакет!

— Какъв пакет и откъде? — нетърпеливо попита кралицата.

— Откъде, госпожо, не бих могъл да отгатна. Аз обаче съм му твърде приближен и знам, че оттогава той носи до гърдите си едно мъничко златно украшение във формата на сърце, окачено на къдрица, която е провесена през шията му. Когато е сам, графът разговаря с него и не го оставя дори когато си ляга. Никой езичник не се е прекланял така всеотдайно на своя идол!

— Ти си един любопитен негодник, щом следиш тъй зорко господаря си — каза Елизабет, изчервявайки се, но вече не от гняв.

— Отгоре на всичко си и бърборко, щом разказваш за неговото безразсъдство. А каква е на цвят къдрицата, за която дрънкаш?

Варни отговори:

— Поетът, ваше величество, би я нарекъл нишка от златната тъкан, изработена от Минерва. На мене обаче ми се струва, че е по-светла от най-чистото злато и много повече прилича на последния слънчев лъч при залез в тих пролетен ден.

— Та ти самият си поет, Варни — каза усмихната кралицата.

— Аз обаче не притежавам способността така бързо да следя и да схващам твоите необичайни метафори. Затова погледни тези дами и кажи — тук тя направи малка пауза и се постара да си придаде напълно равнодушен вид, — има ли сред тях някоя, чиито коси да ти напомнят по цвят на тази къдрица! Аз, разбира се, нямам желание да надничам в любовните тайни на лорд Лестър, но все пак бих искала да узная кои къдрици приличат на нишката от тъканта на Минерва или — както го каза ти — на последните лъчи на пролетното слънце?