Уолтър Скот - Кенилуърт

Първата част на словоизлиянието на стареца бодна като с нож сърцето на графа, а на втората той отговори, че сам е чул ударите на шпагите и е излязъл, за да постави на мястото им нахалните нарушители на спокойствието и почивката на кралицата.

— В такъв случай — каза Хъндсън — компанията на ваша светлост ще ми бъде много приятна.

Лестър бе принуден да се върне заедно с недодялания стар лорд в градината, където Хъндсън изслуша разказа на телохранителите, които бяха негови преки подчинени, за неуспешното търсене на смутителите на реда. Хънсдън изля върху тях истински водопад от проклятия, нарече ги мързеливи мошеници, слепи негодници и кучи синове. Лестър също намери за нужно да изрази недоволството си от обстоятелството, че не са открили нищо. Накрая той изрази пред Хънсдън предположението си, че шумът сигурно е вдигнат от някои глупави младежи, изпили по някоя и друга чаша в повече, и че сега те вече са набрали достатъчно страх от преследването. Хънсдън, който също обичаше приятелството с бутилката, се съгласи, че чаша вино в повече може да извини доста глупости.

— И все пак, милорд — допълни той, — ако не ограничите малко вашата щедрост и не намалите раздаването на бира и вино, които се леят в замъка като река, сигурно ще ми се наложи да изпращам моите юнаци в караулното, за да ги отрезвяват с бичове. Вече ви предупредих и сега мога да ви кажа лека нощ.

Зарадван, че най-сетне ще се отърве от него, Лестър се сбогува с Хънсдън при входа на кулата Сейнтлоу, влезе в тайния коридор, където намери оставения фенер, и при неговата гаснеща вече светлина се добра до стаите си.

На следващия ден на Елизабет и на придворните бе предложено ново развлечение — храбрите жители на Ковънтри се бяха наели да представят битката между англичаните и датчаните, така както е описана тя в старинните летописи и хроники, запазени и досега в техния древен град. Една част от гражданите играеха сакси, а другата — датчани, и чрез недодялани стихове и доста яки удари представяха борбата между тези два войнствени народа и достойната за амазонките храброст на английските жени, които според легендата взели най-голямото участие в избиването на датчаните в деня на Хоктайд 164 164 Английски народен празник, който се празнува на първия вторник след Великден. през лято господне 1012.

От най-дълбока древност тези представления са били любима забава на жителите на Ковънтри, но били забранени благодарение на усилията на някои пастори-пуритани, които имали голямо влияние върху градските магистратори. Гражданите на Ковънтри обаче се бяха обърнали към Елизабет с молба да им разреши да възобновят представленията и да им окаже чест с присъствието си. Въпросът бе обсъден в Малкия съвет, който обикновено придружаваше Елизабет, за да могат да се решат текущите дела. Въпреки че бе срещнала противодействие от страна на по-строгите членове на съвета, молбата бе приета благосклонно от Елизабет. Кралицата каза, че подобни представления въздействат върху умовете на някои хора, които — ако бъдат лишени от зрелища — ще потърсят не толкова невинни развлечения. А за духовниците трябва да се каже — бе добавила тя, — че макар да заслужават похвала за своята ученост и благочестие, те прекалено строго надзирават паството си. И тъй — представлението бе разрешено.

След утринната закуска, която мистър Лейнъм нарича „божествена“, най-изтъкнатите придворни придружиха нейно величество до Галерията, за да наблюдават приближаването на противниците — англичаните и датчаните. По даден знак вратата на ловния парк се разтвори широко и през нея минаха пехотата и конницата. Най-тщеславните граждани и йомени се бяха докарали с някакви фантастични дрехи, за да изразят рицарската същност на двата народа. За да не се допуснат нещастни случаи, им бяха забранили да използуват истински коне и те трябваше да прибягнат до дървените пръчки с конски глави, които още от най-стари времена са доставяли най-голямо удоволствие при танца морис 165 165 Старинен английски танц, игран често с костюми на герои от баладата за Робин Худ. , пък и досега се използуват на сцената — например при внушителното сражение във финала на трагедията на мистър Бейе 166 166 Герои от сатиричната пиеса „Репетиция“ на Джордж Вилърс, херцог Бъкингам. В лицето на Бейс е бил осмян драматургът Драйдън, автор на героични драми. . Не по-малко странни бяха и дрехите на пехотинците. Това представление бе всъщност една пародия или бурлеска на тържествените сцени, разигравани до тоя момент предимно от благородници, които се стараеха, доколкото им позволяваха възможностите и знанията, да предадат точно характера на изобразяваните лица. „Хоктайд“ беше съвсем друго нещо, тъй като участниците з него — хора от по-низш произход — със своите костюми и с маниерите си го правеха още по-смешно и нелепо. Нямаме възможност и време да описваме смехотворната им войска и оръжието й — страшно наистина, но съставено главно от колове вместо копия и здрави тояги вместо шпаги. За да се защищават от ударите и конниците и пехотинците носеха здрави шлемове и държаха в ръце малки кръгли щитове от дебела кожа.