Уолтър Скот - Кенилуърт

Благодарение на родството си с Болейн 156 156 Лорд Хънсдън е бил племенник на Ан Болейн, следователно — братовчед на кралица Елизабет. старият и грубоват придворен Хънсдън бе свикнал да се отнася към кралицата с по-голяма свобода от всеки друг. Сега той й отвърна доста рязко:

— Ами ако утре ваше величество изпрати мен в Тауър заради това, че прекалено съм избързал с изпълнението на нейната заповед? Моля ви, имайте малко търпение.

— Търпение! — извика кралицата. — Не споменавайте пред мен тази дума, защото не знаете каква е вината му!

Успяла междувременно да дойде малко на себе си, Еми почувствува, че гневът на оскърбената кралица заплашва със смърт съпруга й и веднага (колко често жените постъпват така!) забрави собствените си страдания и опасността, надвиснала над самата нея. Загрижена само за него, тя падна в краката на кралицата, прегърна коленете й и извика:

— Той е невинен, господарко! Той е невинен! Никой не може да обвини в нищо благородния Лестър!

— Но, мила, нали ти сама каза, че граф Лестър знае цялата ти история?

— Нима казах това? — отвърна с въпрос нещастната Еми, забравила всяка грижа за последователността на думите си, както и за собствените си интереси. — Ако съм го казала, значи, съм го оклеветила по най-долен начин! Сигурна съм — и нека бог ми е свидетел, — че той дори не си е помислял да ми стори някакво зло!

— В такъв случай аз искам да знам кой те е подучил да постъпиш така! — извика Елизабет. — Говори или моят гняв — а гневът на кралицата е като пламък — ще те изпепели и ще те унищожи като хвърлена в печката съчка!

При тази заплаха в душата на Лестър се пробудиха най-добрите чувства. У него заговори гордостта и той разбра, че ще се опозори завинаги, ако се възползува от великодушната намеса на жена си, а нея — като награда за самопожертвувателната й любов — остави в ръцете на възмутената кралица. Той бе вдигнал вече глава, за да признае с достойнството на благороден човек своя брак и да защити графинята, когато неочаквано се появи Варни, който очевидно бе роден, за да бъде злият гений на своя господар. На лицето му бе изписано вълнение, косите и дрехите му бяха раздърпани.

— Какво означава това нахално втурване? — попита Елизабет.

С вид на човек, напълно смазан от мъка и срам, Варни се хвърли в краката й и извика:

— Прощавайте, господарко, прощавайте! Само мен, единствено мен трябва да накажете, ако заслужавам наказание, но пощадете моя благороден, великодушен и напълно невинен господар!

Еми, която все още стоеше на колене, бързо се изправи, щом видя до себе си омразния човек, и първият й порив бе да се хвърли към Лестър. Спря я новият израз на нерешителност и дори на плахост, който се изписа върху лицето на графа, след като появяването на неговия любимец постави началото на нова сцена. Тя извика, олюля се и започна да моли кралицата да я затворят в най-дълбоката тъмница на замъка.

— Постъпете с мен като с най-долна престъпница — каза тя, — но ме спасете от този отвратителен и безсрамен злодей, преди окончателно да съм загубила разума си!

— Но защо, мила? — попита кралицата, обзета от ново чувство. — Какво ти е направил този вероломен рицар? Защо говориш така за него?

— Той е причина за моята мъка, той ме оскърби дълбоко! Но не е само това. Той пося раздор там, където трябваше да царува мир. Наистина ще полудея, ако продължа да го гледам!

— Струва ми се, че ти и без това вече си полудяла — каза кралицата. — Лорд Хънсдън, погрижете се за тази нещастна млада жена. Настанете я на сигурно място и я предайте в честни ръце, докато не я повикам отново.

Подбудени от състрадание към тази необикновена жена или от някакви други причини, две-три придворни дами изявиха желание да се погрижат за нея, но кралицата възрази рязко:

— Не, не е нужно. Благодарение на бога всички вие имате остър слух и пъргави езици. Нашият роднина Хънсдън е възглух, пък и езикът му, макар и груб, е доста тромав. Хънсдън, погрижете се никой да не говори с нея.

— Кълна се в светата Дева — отвърна Хънсдън, като придържаше със силната си мускулеста ръка изтощената и почти загубила съзнание Еми, — че това е едно прекрасно дете. Ваше величество го е поверила на грубовата, но добра дойка. При мен тя ще се чувствува така сигурно, както се чувстват моите пиленца, дъщерите ми.

С тия думи той отведе Еми. Почти безчувствена и обезсилена, тя не оказа никаква съпротива. Главата й бе отпусната върху силното рамо на лорда, а неговите оредели в боевете коси и дългата му сива брада се смесваха с нейните светлокафяви къдри. Кралицата ги изпрати с поглед. Самообладанието — това крайно необходимо за монарха качество — й помогна да преодолее възбудата си и сега единственото й желание сякаш беше да заличи впечатлението от гневното си избухване в паметта на свидетелите.