Уолтър Скот - Кенилуърт

— Добре е, че тия, които считат славния Дъдли за съучастник на такъв мерзавец като Варни, не смеят да говорят високо. Но ето, че стигнахме вече до вратата. Трябва да се сбогувам с теб, Джанет. Не плачи, мила — каза графинята, като се опитваше да скрие зад престорено безгрижие мъката си от раздялата с вярната прислужничка. — Ние пак ще се срещнем, Джанет, но дотогава смени тази затворена яка е по-открита, за да видят хората каква прекрасна шия имаш, и махни тази вълнена рокля с мъниста, която е подходяща само за камериерка, и се облечи с кадифе и брокат. В стаята ми ще намериш различни платове, които аз с удоволствие ти подарявам. Премени се гиздаво, Джанет! Наистина сега си само прислужничка на нещастна и преследвана жена, лишена и от титла, и от чест, но когато се срещнем отново, трябва да бъдеш облечена красиво, както ще прилича на любимата приближена дама на първата графиня на Англия.

— Дано бог изпълни желанието ви, госпожо! Не защото искам да се кича с красиви дрехи, а за да може под тях сърцата и на двете ни да бият леко и радостно.

Макар и след доста усилия, най-сетне ключът се завъртя в ключалката на вратата и графинята с трепет пристъпи извън стените, които досега — съгласно строгата заповед на съпруга й — бяха границата на нейните разходки. Уейланд Смит, който очакваше неспокойно появяването им, стоеше наблизо, скрит зад живия плет край големия път.

— Всичко ли е наред? — тревожно го попита Джанет, когато той се приближи предпазливо към тях.

— Всичко — отвърна той, — само че не можах да намеря кон за дамата. Тоя долен страхливец Джайлс Гозлинг за нищо на света не се съгласи да ми даде кон, да не би да пострада после заради това. Но както и да е, дамата ще язди моя кон, а аз ще вървя пеш, докато намеря още един. Преследване няма да има, ако вие, прекрасна мис Джанет, не забравите урока, който ви предадох.

— Ще го запомня по-добре, отколкото мъдрата вдовица от Текоа 127 127 Според библията вдовицата от град Текоа по поръчение на Йоав, пълководец и съратник на юдейския цар Давид, убедила Давид да се помири със сина си Авесалом, който бил въстанал срещу него. е запомнила думите на Йоав — отвърна Джанет. — Утре ще кажа, че господарката не е в състояние да стане от постелята.

— Да, а също и че изпитва болка и тежест в главата, има сърцебиене и желание никой да не я безпокои. Не се бойте, те лесно ще повярват и няма да ви безпокоят с излишни въпроси. Тази болест им е добре позната.

— И все пак скоро ще открият отсъствието ми — възрази графинята — и ще я убият за отмъщение! Не, по-добре е да се върна, отколкото да я излагам на такава опасност.

— Не се безпокойте за мене, госпожо — каза Джанет. — Аз бих искала и вие да сте така сигурна в доброто отношение на оня, към когото ще се обърнете за помощ, както аз вярвам, че баща ми, колкото и да е разгневен, няма да позволи никому да ми стори зло.

Уейланд настани графинята на коня си, като преди това нагъна плаща си и го сложи върху седлото, за да й бъде по-удобно.

— Сбогом и нека бог ви помага по пътя! — рече Джанет и още веднъж целуна ръката на господарката си, която й отвърна с мълчалива ласка. После те се откъснаха една от друга и Джанет, обръщайки се към Уейланд, каза:

— Нека небето ви възнагради, ако бъдете предан на тази онеправдана и беззащитна жена, и нека ви накаже, ако я измамите!

— Така да бъде, мила Джанет! — отвърна Уейланд. — Вярвайте ми, аз ще изпълня дълга си, тъй че дори вашите прекрасни очи на светица ще ме погледнат по-благосклонно, когато се видим следващия път.

Последните думи от сбогуването той прошепна на ухото на Джанет и макар че тя не отговори направо, все пак — ръководена очевидно от желанието да не даде повод, който би могто да попречи за спасението на графинята — не охлади надеждата, изразена в словата на Уейланд. Момичето си влезе в парка и заключи отвътре вратата, а Уейланд хвана юздата на коня, поведе го след себе си и те поеха мълчаливо опасното си пътешествие по осветения от луната път.

Уейланд Смит крачеше толкова бързо, колкото му позволяваха силите, но този начин на пътуване беше така бавен, че утрото ги свари едва на десет мили от Къмнър.

— Чума дано натръшка всички хитри кръчмари! — извика Уейланд, който едва сдържаше вече гнева и безпокойството си. — Ако тоя нечестен глупак Джайлс Гозлинг ми беше казал открито преди два дни, че няма да мога да разчитам на него, аз сам щях да се справя. Но тия кръчмари са свикнали да обещават всичко, което им поискаш, а чак когато дойде време да ти Се подкове конят, се оказва, че нямат желязо. Да бях знаел по-рано, щях да измисля поне двайсет други възможности. За такова благородно дело хич нямаше и да се поколебая да открадна някой жребец от съседното пасбище и да го върна после в селото. Дано се изпо-тръшкат от шап всички коне в конюшните на „Черната мечка“!