Уолтър Скот - Кенилуърт

— Значи, ти смяташ, че ще го посрамя! — възкликна графинята. — Пусни ръката ми, ще се оправя и без твоята помощ, и без твоите съвети.

— Не ми се сърдете, милейди — отвърна примирително Джанет, — и ми позволете да ви прикрепям, тъй като пътят е лош, пък и вие не сте свикнали да ходите в тъмно.

— Щом мислиш, че мога да посрамя съпруга си — продължи все още сърдито графинята, — значи, допускаш, че лорд Лестър е способен да одобри или може би сам да поощри нечестните действия на твоя баща и на Варни! Аз обаче ще разкажа всичко на моя добър граф!

— В името на бога, милейди, пощадете баща ми в оплакването си! Нека моите услуги, колкото и скромни да са те, изкупят вината му!

— Бих била несправедлива, мила Джанет, ако постъпя другояче — отвърна графинята, като отново възприе предишния ласкав и доверчив тон в обръщението си към своята вярна прислужница. — Бъди сигурна, Джанет, че няма да навредя на твоя баща нито с една дума. Ти виждаш, мила, че аз желая само едно — да потърся закрилата на моя съпруг. Напускам жилището, което той ми бе предназначил, само поради подлостта на хората, които ме заобикалят, но в нищо друго няма да наруша неговите заповеди. Ще се доверя единствено на него и единствено той ще ме защити. Без негово съгласие никому няма да издам тайната на съюза, който свързва сърцата и съдбите ни. Искам да го видя, за да чуя от неговите уста нарежданията за това, какво трябва да правя по-нататък. Не се опитвай да ме разубеждаваш, Джанет, защото само ще затвърдиш решението ми. Ще ти призная истината: реших без никакво отлагане да узная съдбата си, и то от устата на моя съпруг. А най-верният път да постигна целта си е да го намеря в Кенилуърт.

Джанет бързо премисли всички трудности и усложнения, с които можеше да се сблъска нейната нещастна господарка. Тя беше склонна вече да промени първоначалното си мнение, стигайки до убеждението, че щом графинята е напуснала дома, в който я бе затворил мъжът й, неин пръв дълг е да отиде при него и да му обясни причините за постъпката си. Джанет знаеше колко много държеше графът да запази в тайна своя брак и затова разбираше, че всяка стъпка, предприета от графинята без негово разрешение, която би могла да доведе до разкриването на тази тайна, неизбежно ще предизвика гнева на съпруга й. Ако се върнеше в бащиния си дом, без да признае открито положението си, би опетнила името си; ако пък признаеше всичко, би могла да причини безвъзвратно скъсване с мъжа си. В Кенилуърт тя можеше да се обясни с него. Макар че не изпитваше същото доверие в графа, както господарката си, Джанет все пак не допускаше, че той е способен на съучастие в такива долни и ужасни постъпки, до каквито можеха да прибягват неговите подчинени — от чиято власт сега бягаше графинята, — за да предотвратят оплакванията й от тяхното отношение към нея. Дори и в най-лошия случай — ако графът й откажеше справедливост и закрила и графинята решеше да разкаже открито за сторените й злини — тя би могла да намери там защитник в лицето на Тресилиан и съдник — в лицето на кралицата. Джанет бе доловила това в краткия си разговор с Уейланд, ето защо се примири с намерението на графинята да отиде в Кенилуърт, но я предупреди да бъде много предпазлива, когато уведомява графа за пристигането си.

— А ти самата беше ли предпазлива, Джанет? — попита графинята. — Не откри ли тайната ми на човека, на когото сега трябва да се доверя?

— От мен той не научи нищо — отвърна Джанет. — Не смятам обаче, че знае за вашето положение нещо повече от онова, което предполагат всички други.

— А какво е то?

— Че сте напуснали бащиния си дом… Но вие пак ще ми се разсърдите, ако продължа — рече Джанет и замлъкна.

— Няма да ти се разсърдя, Джанет. Продължавай, аз трябва да се науча да понасям с твърдост лошите слухове, които сама предизвиках с моето безумие. Хората сигурно мислят, че съм напуснала бащиния си дом, за да търся порочни наслаждения. Тази заблуда скоро ще бъде разяснена. Наистина ще бъде, защото аз или ще живея с чисто лице, или изобщо ще престана да живея. Значи, ме считат за любовница на Лестър?

— Повечето говорят за Варни, но някои го смятат само за удобно прикритие за развлеченията на господаря му, защото слуховете за разточителните разходи по уредбата на вашите стаи тайно са се разпространили навсякъде, а всеки знае, че такива разноски не са по силите на Варни. Малцина обаче поддържат открито това мнение, защото става дума за високопоставена личност и хората се страхуват дори да намекват за предположенията си, за да не бъдат наказани от Звездната палата 126 126 Висш съдебен орган в Англия по онова време, получил името си заради изписания със звезди таван на залата в Уестминстърския дворец, където са се провеждали заседанията на Палатата. заради оскърбление на висш придворен.