Уолтър Скот - Кенилуърт

Графинята и нейната прислужница вървяха с бързи крачки но занемарената и неравна пътека — някога красиво оформена алея, но сега засенчена напълно от клоните на неподкастрените дървета, които се сплитаха над главите им; тук-таме, където брадвата бе направила по някоя просека, луната успяваше да процеди мътната си, призрачна светлина. На много места пътят им се преграждаше от повалени дървета или големи клони, които бяха оставени да лежат на земята, докато им дойде време да ги превърнат в съчки и цепеници. Неудобствата и затрудненията, които създаваха тези препятствия, бързият ход, както и противоречивите чувства па надежда и страх, борещи се в душата й, до такава степен изчерпаха силите на графинята, че Джанет беше принудена да и предложи да спрат за малко, за да си поемат дъх и да съберат нови сили. Те застанаха мълчаливо под сянката на един огромен, стар и чепат дъб и едновременно погледнаха назад към току-що напуснатия замък, чиято дълга, тъмна фасада смътно се съзираше в далечината. Многобройните комини, кули и часовникът се издигаха пад покрива и ясно се очертаваха на фона на лятното небе. Само една светлинка проблясваше от тази тъмна грамада, но бе толкова ниско, сякаш излизаше изпод земята, а не от някакъв прозорец. Ужас обзе графинята.

— Преследват ни! — извика тя и посочи на Джанет светлинката, която я бе изплашила.

Джанет, която бе по-спокойна от господарката си, веднага забеляза, че светлината е неподвижна, и шеппешком обясни на графинята, че тя идва от уединеното помещение, в което алхимикът прави своите тайнствени опити.

— Той е от ония хора — допълни тя, — които не спят нощем и кроят разни злодеяния. Някакъв зъл дух доведе тук точи човек, който е омаял напълно нещастния ми баща с обърканите си приказки за земното богатство и за неземното, свръхчовешко познание. Прав беше достопочтеният мистър Холдфорт, когато — струва ми се, съвсем умишлено, за да можем ние от Къмнър хол да извлечем практическа полза — каза: „Някои — а те не са малко — подобно на нечестивеца Ахав предпочитат по-скоро да слушат измислиците на лъжепророка Седекия, отколкото думите на оня, чрез чиято уста говори господ.“ И добави: „Братя мои, сред вас има мнозина като Седекия. Това са хора, които ви обещават светлината на земното знание, за да се откажете заради тях от божествената истина. С какво са по-добри те от тирана Наас, който искал да се изважда дясното око на покорените от него?“ Той каза още 125 125 Под влияние на жена си Йезавел юдейският цар Ахав (9 в.пр.н.е.) въвел езическите финикийски култове и преследвал пророците, които се противопоставяли на това. Лъжепророкът Седекия посъветвал Ахав да започне война срещу сирийците, в която Ахав бил убит. Царят на амонитите Наас избождал дясното око на пленниците си, за да ги направи неспособни да воюват. …

Хубавата пуританка сигурно още дълго би продължила да си припомня проповедта на мистър Холдфорт, но графинята я прекъсна и каза, че вече си е починала достатъчно и може да стигне до задната врата, без да става нужда от втора почивка.

Тръгнаха отново и изминаха останалата част от пътя по-спокойно, без да бързат толкова, както в началото. Това им даде време за размисъл и Джанет за първи път се осмели да попита господарката си къде смята да отиде. Като не получи веднага отговор — в объркването си графинята навярно още не бе успяла да помисли по този важен въпрос, — момичето си позволи да добави:

— Навярно при баща ви, защото там ще бъдете в безопасност и под сигурна закрила.

— Не, Джанет — тъжно отговори графинята. — Аз напуснах Лидкоут хол, когато сърцето ми беше весело, а името — неопетнено. Няма да се върна, докато разрешението на лорда и официалното признание на брака ни не ми дадат възможност да вляза в родния си дом с титлата и почестите, на които той ми е дал право.

— В такъв случай къде ще отидете, госпожо?

— В Кенилуърт, момичето ми — незабавно и самоуверено отговори графинята. — Искам да видя тези тържества, тези великолепни тържества, чиято подготовка е развълнувала цялата страна. Мисля, че когато кралицата на Англия гостува в дома на моя съпруг, присъствието на графиня Лестър няма да бъде неподходящо.

— Ще моля бога да се окажете желан гост! — изтърва се Джанет.

— Ти злоупотребяваш със сегашното ми положение, Джанет, и забравяш своето — рече ядосано графинята.

— Нито едното, нито другото обвинение е вярно, скъпа госпожо — отвърна натъженото момиче. — Нима забравихте, че благородният граф най-строго заповяда да се пази в тайна брака ви тъкмо за да не загуби благосклонността на кралицата? Как тогава можете да мислите, че вашето неочаквано появяване в замъка при това положение на нещата и в присъствието на кралицата би било желано от съпруга ви?