Уолтър Скот - Кенилуърт

— Силна клетва — подхвърли Варни — и ти, Фостър, ще бъдеш по-лош и от езичник, ако не й повярваш. На първо място обаче трябва да повярваш на мен, макар аз да се кълна само в своите думи, че ако бъдеш много придирчив, за теб няма да остане никаква надежда, даже сянка от надежда, да се превърнеш от арендатор на тази земя в неин собственик. Аласко няма да направи оловните ти съдове златни и ти, честни Антъни, ще си останеш само арендатор.

— Не знам докъде се простират вашите намерения, господа — отговори Фостър, — но за едно нещо съм си дал дума — каквото и да се случи, на този свят трябва да има един човек, който да може да се моли за мен, и този човек е моята дъщеря. Грешил съм много и животът се отнесе сурово с мен, но дъщеря ми и досега е така чиста, както е била в скута на майка си, и поне тя ще получи своето място в оня благословен град, чиито стени са направени от чисто злато, а основите им са украсени с най-различни скъпоценни камъни.

— Да, да, Тони — прекъсна го Варни, — на теб такъв рай би ти бил по сърце. Доктор Аласко, поговори е него на тази тема, аз ей сега ще се върна.

Варни стана, взе от масата шишенцето и излезе от лабораторията.

— Чуй, синко — каза Аласко на Фостър, щом Варни излезе, — каквото и да казва този дързък и развратен богохулник за могъщата наука, в която аз, благодарение на небето, съм постигнал толкова много, че не мога да призная и най-мъдрия от живите днес алхимици за по-сръчен или по-знаещ от мен; както и да се надсмива този мошеник над работи, които са прекалено възвишени, за да бъдат разбрани от хора със земни и греховни мисли, повярвай ми, че небесният град, новият Ерусалим, който се е явил пред очите на свети Йоан в неговото ослепително видение на християнския апокалипсис и към който всеки християнин се стреми, в действителност не представлява нищо друго освен онази велика тайна, чието постигане позволява да се извличат от неблагородната и груба материя най-скъпоценните творения на природата — така както леката и пъстрокрила пеперуда, най-красивото създание на летния ветрец, изхвръква от жалката обвивка на какавидата.

— Мистър Холдфорт не ни е говорил за подобно тълкуване — каза, без да прикрива съмнението си, Фостър. — Освен това, доктор Аласко, в Светото писание е казано, че златото и скъпоценните камъни на свещения град не са за онези, които вършат зло или лъжат.

— А какъв извод ще направиш ти, синко, от всичко това?

— Че на ония, които правят отрова и тайно я поднасят на хората, няма да се падне дори и най-малка частица от тези неизброими богатства.

— Ех, синко — отвърна алхимикът, — трябва да се прави разлика между това, което е зло от начало да край, и онова, което е зло само по себе си, но преследва благородна цел. Ако с цената на една човешка смърт може да се приближи щастливото време, когато само с пожеланието си ще получаваме всички блага и ще избягваме всички нещастия; когато болестите, страданията и мъката ще станат само послушни слуги на човешката мъдрост и ще изчезват при най-малкия знак на учения; когато всичко, което днес се счита за скъпоценно и рядко, ще се притежава от всички, които следват гласа на мъдростта; когато лечителското изкуство ще изчезне и на негово място ще дойде само едно-единствено вселекуващо средство; когато светът ще се управлява от учените и самата смърт ще отстъпва пред погледа им — ако за настъпването на това щастливо време или поне за ускоряването на неговото настъпване е нужно да се изпрати в гроба едно слабо и тленно човешко тяло, обречено и без това на гниене, и ако това се направи малко по-рано, отколкото би го направила природата, какво значение ще има тази жертва в сравнение с възтържествуването на златния век?

— Златният век ще бъде царство на светците — каза Фостър, все още изпълнен със съмнение.

— По-правилно би било да кажеш — царство на мъдреците, синко, или по-точно, царство на самата Мъдрост — отговори Аласко.

— Аз зачекнах този въпрос пред мистър Холдфорт на последната ни вечерна сбирка, но той нарича вашето тълкуване еретическо, лъжливо и неоснователно.

— Той още е в плен на невежеството, синко, и все още пече тухли в Египет или — в най-добрия случай — се скита из безплодната синайска пустиня. Сбъркал си, като си говорил с него по тия въпроси. В близко време обаче аз ще ти представя доказателства, чрез които ще опровергая този заядлив богослов, дори ако той се състезава с мен така, както някога магьосниците са се състезавали с Мойсей пред фараона. Аз ще направя опита пред теб, синко, в твое присъствие, и ти ще видиш истината с очите си.