Уолтър Скот - Кенилуърт

— Искрено скърбя и за хубавата девойка, и за тебе, благородни търговецо на платове — отвърна Уейланд, — но обетите трябва да се изпълняват. Ще намериш коня си в кръчмата „Ейнджъл“ в Донингтън. Това е всичко, което мога да направя за тебе с чиста съвест.

— Върви по дяволите с твоята чиста съвест! — извика отчаяният търговец. — Ти би ли завел годеницата си пеш до църквата?

— Качи я при себе си на своя жребец, сър Голдтред, това тъкмо ще го поукроти малко — предложи му Уейланд.

— Ами какво ще стане, ако ти… ако забравиш да оставиш коня там, както ми обеща? — попита колебливо Голдтред, тъй като се бе изплашил доста.

— Залог ще бъде вързопът със стоката ми, която остана при Джайлс Гозлинг в стаята със завесите от жълта дамаска. Той е претъпкан с кадифе от най-различни дебелини, с тафта и сукно, с дамаска и коприна, с плюш и всякакви други тъкани.

— Добре, добре! Стига само във вързопа да се намерят дори и половината от тия стоки. Занапред обаче никога няма да поверявам моя напет Бейярд на селяндури.

— Това си е твоя работа, Голдтред. А сега ти желая приятно утро и щастлив път — каза Уейланд и бодро препусна напред, придружен от своята дама.

Отчаяният търговец потегли обратно — вече много по-бавно, — мислейки как да се оправдае пред разочарованата си годеница, която отдавна го чакаше на големия кралски път.

— Стори ми се — каза графинята, след като се поотдалечиха малко, — че този глупак се вглеждаше в мен, сякаш искаше да запомни лицето ми. Аз обаче се закрих с шала доколкото можах.

— Ако наистина е било така — отговори Уейланд, — бих се върнал да го перна по главата, от това той няма да оглупее повече, защото и без туй мозъкът му е колкото на новородено гъсенце. Сега обаче трябва да побързаме, а в Донингтън ще оставим коня на този глупак, за да пресечем желанието му да ни преследва. Ще трябва да променим и външния си вид, за да го заблудим, ако отново му хрумне да ни гони.

Пътниците стигнаха в Донингтън без повече безпокойства, но графинята имаше нужда от два-три часа почивка, за да възстанови силите си, през което време, Уейланд с присъщите си съобразителност и сръчност взе някои необходими предпазни мерки, от които зависеше по-нататъшното им пътуване.

След като замени дългата си широка дреха на амбулантен търговец с обикновена селска риза, той отведе коня на Голдтред в странноприемницата „Ейнджъл“, която се намираше на другия край на селото. Обикаляйки да урежда другите си работи, по-късно той видя как предадоха коня на търговеца, който бе дошъл, начело на войнствена и шумна хайка, за да си възвърне имуществото със силата на оръжието, което обаче му бе отдадено без всякакъв друг откуп освен стойността на огромно количество бира, изпито от неговите помощници, ожаднели очевидно от дългото ходене; по повод на тази сметка мистър Голдтред влезе в ожесточено пререкание с местния пристав, когото той бе повикал, за да му помогне да събере хората.

След като извърши благоразумната и справедлива постъпка да върне чуждата собственост, Уейланд намери за себе си и за графинята дрехи, които им придадоха вид на заможни селяни. След това двамата решиха по-нататък да се представят за брат и сестра, за да събуждат колкото е възможно по-малко любопитство. Уейланд завърши приготовленията си с покупката на един не особено красив, но издръжлив кон, годен да върви в крак с неговия и достатъчно кротък и подходящ за жена. Той покри всички тези разходи с парите, с които Тресилиан го бе снабдил.

И тъй около обед, след като графинята се ободри от няколкочасовия сън, пътниците тръгнаха отново на път, с намерението да стигнат колкото е възможно по-бързо до Кенилуърт, минавайки през Ковънтри и Уорик. Не бяха се отдалечили обаче много, когато се появи нова причина за тревога.

Необходимо е да споменем, че стопанинът на странноприемницата им бе съобщил, че преди около час-два от Донингтън бе заминала за Кенилуърт една шумна и весела трупа, която трябвало да представи, доколкото той разбрал, откъси от поетични драми и пантомими — традиционна част от забавленията, с които приветствали кралицата при нейните обиколки.

Уейланд си помисли, че ако се присъединят по някакъв начин към трупата, ще привличат по-малко внимание към себе си, отколкото ако продължат пътуването си сами. Той сподели това свое хрумване с графинята и тъй като нейното единствено желание беше да стигнат час по-скоро в Кенилуърт, тя му предостави пълна свобода на действие. Те пришпориха конете си, за да настигнат артистите и да продължат пътуването си заедно с тях, и тъкмо бяха съзрели на около половин миля пред себе си малката група, съставена и от конници, и от пешеходци, да преваля върха на един полегат хълм и да изчезва зад него, Уейланд, който не преставаше нито за миг да се оглежда внимателно във всички посоки, видя, че след тях препуска с всички сили конник с чудесен кон, придружен от слуга, който въпреки големите си усилия не успяваше да се изравни с господаря си и го следваше на известно разстояние. Уейланд се взря с тревога в тези конници, лицето му помръкна, той отново погледна към конниците и се обърна пребледнял към графинята: