Уолтър Скот - Кенилуърт

— Да, тук се долавя известна атмосфера, приятели — каза Майкъл, когато търговецът на тъкани завърши песента си. — В душите ви все още е останала малко добринка. Вие обаче ми изредихте цял поменик на стари другари и към всяко име прикачихте по един зловещ девиз. Значи, юначагата Уил от Уолингфорд е предал богу дух?

— Умря също като тлъст елен — отвърна един от гостите. — Застреля го с лък старият Тачъм, якият пазач на херцога в парка на замъка Донингтън.

— Да, да, той обичаше да си похапва еленово месо и да го полее с чашка бордо — добави Майкъл. — Вдигам чаша в негова памет. Да го почетем, господа!

Когато паметта на покойния герой бе почетена както се следва, Ламборн започна да разпитва за Пране от Падуърт.

— И Пране отиде на оня свят — рече търговецът. — Има вече десет години, откакто го обезсмъртиха. И, ей богу, как точно е станало това, сър, най-добре знаят Оксфордският замък, мистър Тонг и десетпенсовото въже.

— Как, значи, обесиха нещастния Пране? И то само за това, че обичаше да се разхожда при лунна светлина? Да вдигнем чаши в негова памет, господа! Всички весели момчета обичат лунната светлина. А какво стана с Хел Перото — оня, дето живееше близо до Ятендън и носеше дълго перо? Забравил съм му името.

— Кой, Хел Хампсиид ли? — отвърна търговецът. — Е, ти сигурно помниш, че той беше малко нещо джентълмен и все си пъхаше носа в държавните работи; после — има вече две-три години — се забърка в някаква каша по делото на херцог Норфък 14 14 Херцог Норфък (1536–1572) — участвувал в заговор в полза на Мария Стюарт, обвинен в измяна и убит. , избяга през граница, подгониха го по петите със заповед за арестуване и оттогава никой не го чу, нито го видя повече.

— Хм, ясно е, че след тия страховити истории, които чух — каза Майкъл Ламборн, — не си струва да питам за Тони Фос-тър. Щом е имало такова изобилие от заповеди за арестуване, арбалети, въжета и тем подобни приспособления, Тони едва ли е успял да им се изплъзне.

— За кой Тони Фостър говориш? — попита ханджията.

— За оня, дето го наричаха Тони Паликлада, защото поднесе огън да се запали кладата около Латимър и Ридли, когато вятърът угаси факлата на Джек Тонг и никой друг за нищо на света не пожела да му я запали.

— Тони Фостър си е здрав и читав — отвърна ханджията, — но чуй, родственико, не те съветвам да го наричаш Тони Паликлада, ако не искаш да те намушкат в гърба.

— Какво? Нима е започнал да се срамува от прякора си?

— възкликна Ламборн. — А по-рано имаше навика да се хвали с него и да казва, че му е толкова приятно да види печен еретик, колкото и печен бик.

— Да, родственико — отговори ханджията, — но ти говориш за времето на кралица Мери, когато бащата на Тони беше управител на имението на абата от Абингдън. После обаче Тони се ожени за една чистокръвна прецизианка 15 15 Прецизианство — народно течение в Реформацията, отхвърлящо всякакви компромиси с католическата църква. По-късно започнали да наричат неговите представители пуритани. и, повярвай ми, стана най-върл протестант.

— И сега се държи важно, вири нос и презира старите си приятели — допълни търговецът.

— Това означава, че работите му са тръгнали на добре — каза Ламборн. — Щом в джоба на човек задрънкат собствени парици, веднага започва да се държи по-надалеч от ония, чиито доходи зависят от имуществото на други хора.

— Тръгнали са, ама не чак толкова на добре — рече търговецът. — Помниш ли Къмнър хол, стария замък край гробището?

— Как да не помня — три пъти съм обирал овощната градина. И какво от това? Там живееше старият абат, когато в Абингдън имаше чума или друга някаква болест.

— Да — потвърди ханджията, — но това беше много отдавна. Сега там се разпорежда Антъни Фостър. Живее в замъка с благосклонното позволение на един знатен благородник, който е получил църковните земи от кралицата. Живее си той там и хич не ще и да знае за бедняците от Къмнър, сякаш него самия са посветили в рицарство.

— Не — възрази търговецът, — причината не е само в гордостта на Тони. Има и една красива лейди, която той крие дори слънцето да не я съзре.

— Как? — възкликна Тресилиан, който сега за първи път се намеси в разговора им. — Нали казахте, че Фостър е женен, и то за прецизианка?

— Беше женен, и то за най-върла прецизианка — от ония, гдето наистина не вкусват месо през великите пости. Живеели с Тони — така поне разправят — като котка с куче. Но тя умря, мир на праха й, и остави Тони с една дъщеричка. Та сега хората мислят, че той се кани да се жени за тази непозната, за която тук се вдига толкова шум.