Уолтър Скот - Кенилуърт

Преметнал кокетно сдиплената бяла салфетка през лявата си ръка, свалил кадифената си шапчица и с най-хубавата си сребърна кана в дясната ръка, ханджията се запъти към самотния гост, за когото вече беше споменал, и с това привлече към него вниманието на компанията.

Той беше около двадесет и пет — тридесетгодишен мъж, малко по-висок от среден ръст, облечен просто и скромно, но от него се излъчваха непринуденост и достойнство, които явно подсказваха, че облеклото му далеч не съответствува на високото му обществено положение. Лицето му беше спокойно и замислено, косите му бяха черни, а черните му очи, които обикновено гледаха със същия мечтателен и спокоен израз, изписан на лицето му, в моменти на внезапно вълнение се озаряваха от необикновен блясък. Малкото селце трескаво се интересуваше да узнае името и произхождението му, а също и причината, заради която бе дошъл в Къмнър, но любопитството и по трите въпроса си оставаше незадоволено. Джайлс Гозлинг, най-личният от местните жители и верен привърженик на кралица Елизабет и на протестантската религия, отначало се усъмни, че гостът му е йезуит или свещеник от католическата семинария, каквито Рим и Испания по това време изпращаха в изобилие в Англия, за да украсяват тамошните бесилки. Но нима е възможно да се поддържа дълго подобно предубеждение към гост, който ти създава толкова малко грижи, плаща редовно сметките си и който очевидно възнамерява да направи един доста голям престой в прочутата „Черна мечка“?

— Папистите — разсъждаваше Джайлс Гозлинг — са стиснати, циции хора и този мой гост можеше да се настани при богатия скуайър в Веселели или при стария рицар в Утън, или в коя да е друга от техните католишки бърлоги, вместо да отседне в странноприемница, както всеки почтен човек и добър християнин. Освен това в петък яде само осолено говеждо с моркови, макар че на трапезата имаше печени на скара змиорки, от най-хубавите, дето могат да се уловят в Айсис.

Убеден, че гостът му не е католик, честният Джайлс отправи към непознатия най-почтителна и любезна покана да пийне чашка от изстудената половница и да удостои с вниманието си скромната, закуска, която даваше на своя племенник в чест на неговото завръщане, и, както искрено се надяваше, на неговото изправление. Непознатият отначало поклати глава, сякаш да отклони поканата, но ханджията продължи да го увещава, привеждайки като довод почтеното име на своя хан и заключението, което добрите жители на Къмнър биха си извадили от подобно необщително държане.

— Уверявам ви, сър — рече той, — за мене е въпрос на достойнство гостите в хана ми да бъдат весели, а освен това имаме и зли езици сред нас тук в Къмнър (къде ли всъщност ги няма?), които могат да оклеветят човека, който си нахлупва шапката над веждите за това, че гледал назад към отминалите дни, вместо да се радва на сияйната слънчева светлина, която бог ни праща чрез благия образ на нашата върховна господарка, кралица Елизабет, небето да я благослови и закриля навеки.

— Е, стопанино — възрази непознатият, — нима могат да обвинят някого в измяна само защото се развлича със собствените си мисли под сянката на собствената си шапка? Ти си живял два пъти повече от мен на този свят и би следвало да знаеш, че има мисли, които ни спохождат пряко волята и на които напразно казваш: „Махнете се и ме оставете да се веселя.“

— Има наистина — отвърна Джайлс Гозлинг, — и ако такива обезпокоителни мисли ви се въртят в главата и не можете да ги изгоните на прост английски, ще извикаме някой от учениците на отец Бейкън от Оксфорд да ги пропъди с помощта на логиката и на староеврейския. А какво ще кажете, благородни госте, ако ги потопим в прекрасното червено море на бордото? Простете ме за волността, сър, но аз съм стар ханджия и обичам да си казвам, каквото мисля. Това мрачно и нерадостно настроение не ви прилича; то не подхожда на лъскави ботуши, красива шапка, нов плащ и пълна кесия. По дяволите, отпратете го при онези, дето си омотават краката със слама, на главите си носят плъстени шапки, на гърба си дрехи, по-тънки от паяжина, а в джобовете си нямат дори и един кръст 12 12 Сребърна монета с изобразен върху нея кръст, разпространена по онова време. , който да въздържа злия дух Меланхолия спокойно да танцува и се шири из тях. Развеселете се, сър, иначе, кълна се в това хубаво вино, тази весела и радостна компания ще ви прогони напълно в тъмните селения на меланхолията и в страната на самотността. Тези добри хора, които са се събрали тук, желаят да се веселят, не ги гледайте тъй навъсено, както дяволът гледа Линкълн 13 13 Изразът произлиза от една фреска, изобразяваща дявол, който гледа с омраза катедралата „Линкълн“. .