Виторио Скиралди - Целувам ви ръка

— Ей, какво правиш? Да не би да свърши? Та ти си по-зле и от зайците!

Двамата му приятели го накараха да млъкне, тъй като не искаха да се разсейват.

— Ще изпуша една цигара — отвърна Лука и се наведе да си вземе сакото.

— Махай се оттука, че ни пречиш! — викна му Гризанти, но Лука вече не му обръщаше внимание. Това щеше да бъде последната обида, която понасяше от този човек. Бръкна под пружината за автомата и когато напипа металния приклад на оръжието, потрепери от удоволствие. Скочи на крака върху килима и внезапно срещна ледения поглед на Тото Гризанти, който го гледаше с недоумение.

— Не мърдайте или ще ви избия всичките! — изрева той.

Ритна с крак от килима пистолета на Гризанти, който се претърколи и се спря до гардероба, а с лявата ръка взе якето на Пепино.

— Да не си полудял или ти става зле, когато чукаш! — гневно го погледна Тото Гризанти. По устните на Лука не се появи дори и тик, наподобяващ на усмивка, и тримата мъже видяха истинското лице на жестокостта му, за която толкова бяха слушали да се говори.

Лука извика Ерина и й каза да отвори гардероба. Ерина незабавно изпълни волята му.

— Извади всички дрехи — нареди й той.

Ерина се подчини. Знаеше, че това, което става, са мъжки работи и че няма да пострада, стига да прави онова, което се иска от нея.

Козимо се опита да се доближи до ръба на леглото, но Лука насочи автомата си към него и пророни с леден глас:

— Още едно движение, и ще те застрелям като куче.

Ерина вече бе изхвърлила всички дрехи от гардероба и чакаше следващата заповед. Лука се обърна към тримата мъже и каза:

— Вдигнете ръцете на тила си и влезте в гардероба.

Тримата го погледнаха с недоумение.

— Хайде, бързо в гардероба! — повтори той.

Жените бавно се отделиха от партньорите си. Тото се опита да промени тона:

— Лука не прави глупости! Нашите фамилии не са във война. Вече достатъчно се забавлявахме, а сега остави това желязо и ни остави да се посмеем на шегата ти.

— Аз не се шегувам — отвърна Лука. — Зная, че не сме във война, и ако направите това, което ви казвам, нищо лошо няма да ви се случи. А сега влизайте в гардероба.

Този път тримата се подчиниха и когато вече бяха вътре, Лука каза на Ерина да заключи вратата.

— Лука, тази шега скъпо ще ти струва! — извика Гризанти, а една от двете му горили добави:

— Рогоносец долен!

Лука прибра ключа и гневно им извика:

— Ако не млъкнете, този гардероб ще се превърне в ковчег за вас.

Нареди на трите жени да легнат по очи върху кревата и те се подчиниха, без да гъкнат. После започна да се облича. Няколко минути по-късно телефонът иззвъня. Беше Пиетро Кораца.

— Идвай с момчетата — каза Лука и затвори телефона. Облече си сакото и прибра пистолетите на Гризанти и на Пепино.

На вратата леко се почука. Позна сигнала, уговорен с Кораца и отиде да отвори. Когато тримата влязоха в стаята, той се приближи до гардероба и го отключи. Козимо изхвърча отвътре като снаряд и се нахвърли върху него, но бе посрещнат от жесток удар с коляно в корема и се преви на две. Лука го удари по тила с приклада на автомата си и нещастникът се свлече на пода, без дори да изохка. Другите двама се бяха вкаменили при вида на насочените към тях дула. Лука ги накара да коленичат пред леглото с ръце на тила и се обърна към момчетата:

— Завържете ги!

Момчетата и без него си знаеха работата. Застанаха зад Тото Гризанти и Пепино, удариха ги с пистолетите си по главите, за да ги зашеметят, и ги завързаха.

— Няма ли да ги облечем? — попита Пиетро Кораца.

— Не — отвърна Лука, — но им вземете дрехите.

Един от хората му излезе на площадката и повика асансьора. Завиха тримата мъже в одеяла и ги натикаха в кабината.

Преди да си тръгне, Лука се приближи до жените, които все още не смееха да се помръднат. Бръкна в джоба си, извади шест банкноти от по сто хиляди лири и ги хвърли на леглото.

— Този път нищо лошо не ви се случи, но ще трябва да забравите това, което видяхте. Ако някой ви пита какво се е случило, ще казвате, че Лука Феранте е идвал заедно с трима свои приятели и са си тръгнали заедно. Това е единственият ви шанс да се спасите.

Жените мълчаливо му кимнаха и той напусна апартамента.

Хората му вече бяха натоварили Тото Гризанти и телохранителите му в камионетката, бяха запалили двигателя и го чакаха. Пиетро Кораца се беше настанил отзад до пленниците, които засега не бяха нищо повече от три вързопа. Лука даде ключовете от колата си на едното от момчетата и преди да се отправи към автомобила на Гризанти, потвърди мястото на срещата им: