Виторио Скиралди - Целувам ви ръка

Знаеше къде да намери хората на Гризанти. Всяка вечер те ходеха в града, за да играят в едно нелегално казино близо до пристанището. Щеше да извика един от тях навън под някакъв предлог и да го принуди да проговори. Не бе изключено обаче и десетниците да не знаят къде се намира скривалището на Гаспаре Ардицоне и в такъв случай провалът му щеше да има опасни последици, а нито той, нито фамилията можеха да си позволят риска от нов неуспех. Когато разбра обаче, че в казиното се появява и Тото Гризанти, най-младият от братята, реши да действа чрез него. Тото беше най-безскрупулният от фамилията, а може би и най-жестокият. Беше нисък и дебел, с руси коси и надупчено от шарка лице и въпреки че бе едва на двадесет и пет години, изглеждаше ужасно зле. Занимаваше се само с карти и жени, но сега, когато баща му беше изпратен в изгнание, навярно се бе почувствал достоен за по-отговорни и славни дела.

Лука прехвърли през ума си всички свои хора и накрая реши да вземе със себе си единствено Пиетро Кораца. Той бе участвал заедно с него в акцията на строежа и също имаше право на реванш. Извика го и го посвети в плана си, като му каза да го запази в пълна тайна, дори и от д’Амико.

Същия ден Пиетро Кораца направи посещение на една своя приятелка. Избра Ерина, тъй като тя достатъчно добре познаваше фамилията, и най-вече защото си нямаше приятел, с когото неминуемо би споделила направеното й предложение. Даде й двеста хиляди лири и й каза, че вечерта Лука ще доведе важни гости, които тя трябва да посрещне както подобава. Щяха да имат нужда от поне още две момичета, които тя трябваше да избере измежду най-добрите. Преди да си тръгне, скри автомата си под пружината на леглото, като й обясни, че имал работа в града и предпочитал да не се разхожда с това желязо. Обеща й, че по-късно ще мине да си го прибере.

— Не го пипай, защото може да изгърми в ръцете ти — предупреди я той — Ако стане така, че не се върна, ще го вземе Лука.

Още веднъж й повтори, че държи момичетата да бъдат внимателно подбрани, и си тръгна. С това изпълни мисията си. Останалото беше работа на Лука.

Вече се беше свечерило, когато Лука паркира автомобила си пред една сграда на тридесетина метра от казиното. Почука сигнала на вратата и човекът зад шпионката дълго време го оглежда, преди да му отвори. Явно не бе очаквал да види Лука тук в тези смутни времена. Набързо прехвърли през ума си имената на присъстващите и прецени, че появата му няма да предизвика безредици, тъй като реши, че в залата няма негови противници. Усмихна му се и го пусна да влезе. Лука му пъхна в ръката една банкнота от десет хиляди лири, но това не попречи на горилата да го опипа за оръжие. Такива бяха правилата в заведението и Лука нямаше за какво да му се сърди. Мина през залите, здрависа се набързо с клиентите и получи няколко потупвания по рамото, след което се отправи към масата с ролетката. Знаете, че само там ще намери човека, когото търсеше.

Пред Тото Гризанти имаше купчина пари и това го бе направило още по-самоуверен, тъй като още щом видя Лука, хвърли поглед към двамата мъже, застанали зад гърба му, сложи една пачка банкноти върху зеленото сукно на масата и каза, гледайки пред себе си:

— Когато котката я няма, мишките танцуват.

При други обстоятелства Лука би реагирал, но сега не можеше да си позволи прибързани действия. Избухна в смях и силно го потупа по рамото:

— Мишките танцуват винаги в компания, нали така, Тото?

Не се бяха виждали от кръщенето на малкия Анджелино. Тото Гризанти също се ухили, Лука седна до него и започнаха играта. Явно тази вечер нямаше късмет. Губеше непрекъснато и Тото започна да го гледа със съчувствие.

— Не се отчайвай, Лука — усмихна се той, — губиш, защото много жени си мислят за теб.

В забележката му имаше ирония, но Лука се направи, че не го разбира.

— Сигурно си прав — отвърна той. — Още повече като зная къде бих могъл да отида сега.

Погледна си часовника. Тото внезапно наостри уши, но се престори на безразличен:

— И там намира ли се нещо по-така?…

Лука кимна и леко се усмихна с израз на нескрито удоволствие.

— А за приятелите? — допълни Гризанти, който вече съвсем бе забравил за ролетката.

— Там винаги има какво да се намери — отвърна Лука, правейки се, че наблюдава внимателно крупието, — но сега по-добре следи играта и не мисли за това.

Гризанти не каза нищо и Лука си помисли, че го е разубедил, но няколко минути по-късно го видя след залога да прибира парите в портфейла си.