Кристина Скай - Рубинът

— Н-но… ш-шест деца ли?! — измърмори в един момент тя.

В следващия обаче изгуби мисълта си и потъна отново в блаженото царство на любовта, в което щеше да живее с Деверил Пейгън до последния си дъх.

В същото време, през океани и континенти, в далечна земя, в която реват леопарди, а слънцето залязва в кървавочервено великолепие над смарагдови чаени поля, малка, съсухрена фигура на мъж се катереше по един скалист хълм и след секунди изчезна в тясна пролука между почернелите от взрив скали.

Когато очите му привикнаха с тъмнината, старецът намери пътя си в пещерата, чийто стени бяха обсипани с многобройни скъпоценни камъни.

Той дълго съзерцава камъните, разпилени по пода, отвреме-навреме вдигаше някой, после пай го пускаше. И сега, както много пъти преди, шаманът се зачуди на алчността на Angrezi , които ценяха тези кристали, без всъщност, да имат реална представа за истинската им сила.

Много жалко наистина!

Внезапно погледът на индиеца стана сериозен. Той бе открил това, което търсеше.

Старецът тихо въздъхна, взе в дланите си огромния червен камък и го опря до челото си в знак на най-дълбоко уважение.

— А, ето те и теб, красавецо! Отново се срещнахме, стари приятелю! Колко ми е приятно да видя, че си в безопасност!

Аленочервените стени на рубина сякаш тихо забучаха в ръцете му и по тях започнаха да се появяват първите смътни образи.

Обхванат от съвсем земно любопитство, шаманът се загледа в древните огледала, които сега отразяваха бъдещето.

Първо, видя двойка влюбени в далечна, потънала в зеленина страна. Сърцата им преливаха от щастие, душите им се бяха слели в хармония. Пламъците на рубина предсказваха, че ще имат шест деца, така както бе пожелал самият Тигър. Първото от тях щеше да стане държавен глава, второто — изобретател, третото — човек на изкуството, а следващите — поет и пътешественик. Последното щеше да тръгне по пътя на баща си и да стане чаен плантатор.

Образите се появяваха един след друг и лицето на стария шаман грееше от усмивка, докато наблюдаваше преживелиците на тези твърдоглави и упорити деца, които щяха да бъдат и радост, и мъка за родителите си.

Да, наистина беше хубаво, много хубаво, че старото проклятие най-после намери покой. Чакалът и малките му вече ги нямаше на този свят. Уиндхевън повече нямаше да бъде навестяван от злото. Така както старият шаман се бе надявал, от Тигъра излезе добър стопанин и хилядите акри чаени полета щяха да процъфтяват.

В същия миг от огньовете на рубина изплува образа на висок мъж със смарагдовозелени очи. Той бе син на един от синовете им и негова жена щеше да стане усмихнатата цейлонска принцеса.

От тяхната любов щеше да се роди началото на династия, силна да посрещне предизвикателствата на буреносното бъдеще.

Щяха да минат стотици години, а зелените листа на ароматното растение щяха да стават все повече и повече на фона на потъналите в синевата планини. Чаят на Уиндхевън щеше да се прочуе в света и любимата родна земя на шамана щеше да богатее.

Видял и това, старецът въздъхна и отмести погледа си от камъка.

Сега можеше вече да си почине, сигурен, че любимият Ланка е в безопасност от надигащите се бури. Не му беше необходимо да знае повече.

От незапомнени времена старият шаман знаеше, че е по-добре да се знае възможно по-малко за бъдещето.

Да, той трябваше да признае пред себе си, че всичко беше доста вълнуващо. Сега обаче бе време отново да слезе в долината на ветровете и големите снегове.

Огрян от смътната светлина на скъпоценните кристали, стъпил здраво върху земята, чийто тътен приличаше на ръмженето на тигър, старецът доближи рубина за последен път до челото си.

Въздухът започна да свисти, бученето в земята се засили. В този миг нещо проблесна, сякаш някакво животинче с лъскава бяла козина бе пресякло мрака. Само след секунди стените затрепериха и тунелът се взриви, за да погребе пещерата и скъпоценните й камъни завинаги.

Старият шаман вече беше много далеч.

© 1992 Кристина Скай

© 1993 Людмила Атанасова, превод от английски

© 1993 Антоанета Попхлебарова, превод от английски

Christina Skye

The Ruby, 1992

Сканиране: ?

Разпознаване и начална редакция: maskara, 2008

Редакция: Xesiona, 2008

Издание: ИК „Бард“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9739]

Последна редакция: 2008-12-27 13:31:27

Jo hoga, so hoga — Каквото е писано, ще бъде