Кристина Скай - Рубинът

Здесь есть возможность читать онлайн «Кристина Скай - Рубинът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Рубинът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Рубинът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Окото на Шива“ е рубин, който според древна цейлонска легенда притежава свръхестествена способност да дарява мъжете със сила и всемогъщество. Вплетени във властната му магия се оказват двама смъртни врагове — Деверил Пейгън — смел и авантюристичен английски благородник и Джеймс Ръксли — човек, който не се спира пред нищо, за да увеличава богатството си. В безпощадната война между тях е въвлечена и една жена — прекрасната Барет, която неволно става оръдие в ръцете на Ръксли. Съдбата обаче среща Барет и Деверил Пейгън на цейлонския бряг и ги потапя в изпепеляващия огън на една трудна, завладяваща и дива като самата джунгла любов…

Рубинът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Рубинът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Входът беше сякаш на километри от тях, желязната ограда на къщата едва се виждаше. Тя се втурна напред, подкрепяна от силната ръка на раджата около кръста й. Въпреки помощта му, тя само го забавяше, а трополенето на колелата се чуваше все по-близо и по-близо.

Нямаше да успеят! Но дори и да успееха, нямаше да има място и за двамата…

Тогава индиецът я вдигна на ръце и се спусна към прикритието на входа. Тя чуваше бесните удари на сърцето му под пелерината и лудото бумкане на своето, което сякаш бързаше да му отговори.

Следваха ги безмилостно грохотът от конски копита и оглушителния тропот на колела по калдъръма.

Всеки момент каретата щеше да ги премаже.

С последно отчаяно усилие той се хвърли към тясната ниша точно в мига, когато каретата профуча с гръмотевичен трясък покрай тях, на милиметри от мястото, където бяха намерили спасение.

Барет усети как индиецът леко се отдръпна. Лицето му беше в сянка и тя не успя да види изражението му. Той бавно я пусна на земята, като държеше тялото й плътно притиснато до своето. Каретата громолеше надолу по улицата, без да забавя стремителния си бяг. С трясък се остърга в оградата от ковано желязо и в мрака захвърчаха искри.

„Ако не беше този мъж, сега щях да съм там“, помисли си Барет. „И тялото ми щеше да бъде разкъсано от тези ужасни железни шипове, премазано от галопиращите конски копита.“

Тя конвулсивно потръпна и несъзнателно потърси опора в стената зад нея. Но ръката й срещна стоманеното рамо на раджата и здраво се хвана за него, успокоена от силата му.

„Наистина ли никога няма да ме изостави?“ Но тя знаеше, че трябва да намери начин да избяга от него. Тайната, която знаеше, и откритията на дядо й, не трябваше да попадат в безсъвестни ръце.

Докога щеше да продължава всичко това?

Изведнъж Барет усети под дланта си как мускулестото му рамо се стяга. Пръстите му здраво стиснаха кръста й.

— Защо, Angrezi — настоятелно попита той. — Защо този чакал те преследва със смъртна омраза?

Барет стисна устни.

— Вироглава жена! Можех да ти помогна, ако…

— Вече ми помогнахте. Сега трябва да тръгвам.

„Господи, защо й е толкова трудно да го направи?“

— Стига да поискам, мога да те накарам да тръгнеш с мен — с тиха ярост каза той, а пръстите му се впиха в тънкия й кръст. Неочаквано той се обърна и я притисна до грапавата стена. — Мога да те принудя да тръгнеш, да направиш всичко, което поискам. Никой не е в състояние да ме спре.

Сякаш да потвърди думите си, той грубо я притисна още по-плътно към стената и леко я повдигна от земята, като че ли тя бе една играчка за него.

Без да откъсва очите си от суровото му мрачно лице, Барет усети как страхът отново стяга гърлото й. Решително сви устни.

— Разбира се, че можете — отпусна глава назад и предизвикателно срещна погледа му. — Но аз смятам, че няма да го направите. Усещам, че сте прекалено горд, за да притежавате една жена без съгласието й.

Той остана дълго неподвижен, поглъщайки с очи нежното й лице, чиито очертания се губеха в мрака. После изруга и започна бавно да я отпуска към земята. Притискаше бедрата й до своите, гърдите й към гръдта си, топлите й слабини към възбудената си мъжественост.

— Може би не съм толкова горд, колкото предполагаш, вироглавке. Различавам се от вашите благопристойни английски джентълмени. Законите на твоята страна не са мои закони. Искаш ли да докажа силата си над теб? Искаш ли да те поваля на земята и да те притежавам? Тук и сега?

Устните на Барет леко трепнаха, но тя не се отмести от буйно напиращата му стоманена мъжественост.

Боязливата й сдържаност сякаш още повече бунтуваше гладната му плът. С тих гърлен звук непознатият невъздържано сграбчи лицето й, съсредоточил в него страстта си и хищно впи устни в нейните. Този път в докосването му нямаше нито следа от нежност и любовна игра. Той бе изгарящ огън, подклаждан от първичното и неподвластно мъжко желание.

Барет не се отдръпна, не се опита да му попречи, тялото и остана неподвижно, без да се поддаде на яростни му порив. Очакваше, че тази стихийна страст ще я уплаши, но всъщност не усети никакъв страх.

В следващия миг пръстите му се вкамениха. Дъхът му изсвистя в болезнено стенание, което преля в клетвени думи:

— Ти си моя длъжница, Angrezi . Никога не го забравяй! — Рязко се отдръпна, но пръстите му продължаваха да стискат ръцете й. — Каква жена си ти? Защо не се противиш? Защо не викаш, не плачеш и не ме молиш да те пусна? — Пламналите му очи се плъзнаха като допир по изваяната й брадичка — бляскава слонова кост на фона на нощния мрак. — В името на Шива, кажи ми!

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Рубинът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Рубинът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Рубинът»

Обсуждение, отзывы о книге «Рубинът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x