Кристина Скай - Индия

— Ще ми се да беше толкова просто — рече Иън. — Но приказките вече започнаха. Изглежда от пристигането си досега е бил съвсем сдържан.

— Странна работа. Преди Ватерло за него можеше да се каже всичко, освен че е сдържан.

Изражението на Люк бе строго.

Индия се намръщи. Искаше й се братята й да се отдалечат по-бързо, за да може да излезе.

— Какво мисли Уелингтън?

Иън се усмихна едва забележимо.

— Кой, за Бога, може да знае какво мисли Великият човек? Той става напълно непроницаем, когато реши.

— Мислиш ли, че историята му е вярна?

„Каква история?“ — запита се раздразнено младата жена.

Иън повдигна рамене и червеният вълнен плат се опъна от здравите мускули, добити по време на схватките в Португалия и Испания.

— Иска ми се да знам. Там беше пълен хаос, Люк. Дори сега се правят всевъзможни заговори и навсякъде бъка от шпиони. Всичко е възможно, а напоследък започнах да мисля, че там, където са намесени французите, липсата на вести е вече лоша вест.

— Но с победата над Наполеон всичко това се промени.

Иън се изсмя мрачно.

— Така ли? Кажи го на хората, според които след капитулацията на корсиканеца с него са се отнесли недостойно. Кажи го на принцеса Шарлот, която взема присърце съдбата на Наполеон.

Люк се намръщи.

— Нямах представа. Има ли нещо, с което бих могъл да помогна?

Брат му го удари по рамото.

— Дори и да имаше, не бих те молил за това, Люк. Ти си имаш предостатъчно грижи, за да си навличаш нови. Освен това, ако истината изобщо може да бъде открита от някого, то това може да бъде само Уелингтън. Мрачните спомени от Ватерло продължават да го измъчват, бъди сигурен в това. Точно така, както, страхувам се, измъчват и Индия.

Младата жена замръзна зад статуята.

Иън сведе поглед към прекрасния персийски килим.

— Той й липсва много повече, отколкото би признала някога. Тя го обичаше, Люк. Както ти казах, веднъж ги видях двамата заедно в Брюксел. Носех телеграма и бързах страшно много, иначе щях да спра. Това обаче нямаше да промени нищо. Двамата с Торнуд все едно че бяха на друга планета; другите, в това число и аз, не съществуваха за тях.

Индия сплете пръсти. Брат й знаеше. Беше ги виждал заедно.

Зави й се свят.

— Не искам тя да чуе тази клюка, Люк. Би било прекалено жестоко. Погрижи се да напусне Лондон и да се върне в Суолоу Хил. Междувременно аз ще отида на „Белгрейв Скуеър“ и ще открия какво, по дяволите, прави в Лондон Торнуд.

„Торн? В Лондон?“

Младата жена притисна пръсти към устните си. Той беше тук! Мъжът, когото обичаше, не бе умрял сред хаоса на Ватерло! Възможно ли беше дори в този момент да се намира на няколко пресечки оттук, в елегантната си градска къща на „Белгрейв Скуеър“?

Ушите й започнаха да бучат и почти заглушиха последвалите думи на братята й.

— Кога възнамеряваш да й кажеш?

Иън се намръщи.

— Не още. Първо искам да разбера какво е намислил Торн. Няма да позволя Индия да получи нови удари. Ако за Торн историята помежду им е приключена, ще трябва да намеря начин да й го съобщя по-предпазливо. Но ако става дума за нещо повече и Торн е изложен на някаква опасност, искам сестра ни да бъде по-надалеч от цялата тази работа, в противен случай тя също може да се превърне в нечия мишена. Не че това би било от някакво значение за тази беладжийка. Тя като че ли се опива от опасността.

В този момент младата жена се подхлъзна и кракът й се удари в мраморното коляно на Диана.

Двамата мъже се обърнаха. Намръщен, Иън се запъти към сенчестия ъгъл, където сестра му лежеше по корем със силно тупкащо сърце. Внезапно по стълбите се разнесе гласът на баба им.

— Иън? Люк?

Люк хвана брат си за ръката.

— Нямаш намерение да казваш на херцогинята, нали? Ще ни излезе през носа, тъй като баба ще иска да узнае всичко до най-малките подробности. Честно казано съм учуден, че все още не е успяла да изкопчи истината от сестра ни. Ако това се беше случило тук, в Лондон, тя вече щеше да знае всичко. Но щом Индия не желае да говори за това, мисля, че би трябвало ние също да пазим тайната й.

Иън кимна.

— Съгласен съм. Въпреки че ако тя продължи да бъде все така мрачна и бледа, не давам гаранция, че ще удържа още дълго обещанието си. Мислиш ли, че е по-добре да пишем на татко и да го помолим да доведе мама вкъщи?

— Не, не още — отвърна замислено Люк. — Нека да й оставим още малко време. Но разбирам прекрасно как се чувстваш, Иън. Сърцето ми се къса, като я гледам как не прилича на себе си. Всъщност, много ми се иска аз също да отида да изкопча някой и друг отговор от Торнуд.