Кристина Скай - Индия

След като прибра диаманта и фуча още петнайсетина минути, лейди Деламиър реши да запази енергията си за завръщането на този пират, който я изкарваше от кожата й. Подуши подозрително одеялото, метнато върху тясната койка и откри с облекчение, че е изненадващо чисто.

Отпусна се на леглото, като изпусна с гневно съскане въздуха от гърдите си. Часовете, прекарани в напрежение, най-после си казаха думата. Младата жена затвори очи и почти веднага потъна в мрак и сънища.

Сънят започна както винаги, с барабанен бой и викове, и маршируващи крака. Внезапно Индия се озова отново там, в Брюксел, задръстен с коли и фургони, и войници, бързащи да се присъединят към частите си.

Тя бягаше из тълпата, търсеше високо стройно тяло с широки рамене и с предизвикателна нехайна усмивка. Лицата обаче винаги бяха на други и тя така и не го откри.

Надалеч бумтеше артилерията и ужасените селяни бягаха. Първите ранени скитаха из улиците. В уморените им погледи виждаше преживяния от тях кошмар: кръв, омраза и страх, и кал, много кал.

Индия се мяташе, като се опитваше да прогони спомените.

През цялото време си повтаряше, че всичко ще бъде добре, ако не спре да търси. Щеше да го открие, само ако го бе дирила достатъчно дълго…

Французина стоеше с фенер в ръка и наблюдаваше как красивата му пленница шепне неуморно и се извива в съня си. Очите му бяха приковани в тънките й пръсти, които се вкопчваха в сенките и призраците, които той не можеше да види.

Стисна зъби, когато младата жена отметна одеялото и извика. Едната й гърда се очерта под меката батистена риза, която бе облякла.

Пиратът изруга наум, пришпорен от желание, жаден да я затисне под тялото си и да проникне в нея.

Стисна юмруци, за да не се поддаде на желанието си. Усещаше носещото се от Индия ухание, нежно и едва доловимо, на виолетки и бергамотова есенция. Слабините му бяха натежали, кръвта течеше гореща и гъста във вените му, докато съзерцаваше тъмното петно на едното й зърно, смачкано под бялата батиста.

Толкова близко. Дяволски близко.

Можеше да й достави удоволствие, докато спеше. Когато се събудеше, щеше да е възбудена и готова да го приеме; щеше да шепне като молитва името му.

Внезапно си даде сметка колко много желаеше страстните й викове да изпълнят ушите му, докато се слива с нея.

В този миг капитанът на „Циганката“ изруга, завъртя се на пети и остави фенера. С треперещи пръсти напълни една чаша с бренди и го пресуши на един дъх.

По гърлото му потече огън, изгарящ и буен.

Но не и наполовина толкова буен както огъня, който гореше в слабините му.

Наблюдаваше как дланта на Индия стисна измачкания чаршаф. Не помръдна, сякаш се бе парализирал.

Или може би, защото се боеше.

…Индия бягаше, а вдясно и вляво от нея бушуваха пламъци. Подвикваха гласове, високо, рязко и подигравателно, но тя не спираше. Защото той бе там, някъде в мрака, някъде в нощта. И тя трябваше да го намери.

Извика името му, но отговор не получи. Беше сама, както винаги, пленена от мрака и сънищата.

И тогава се чу глас. Една-единствена дума.

Това беше нейното име, прошепнато ниско и дрезгаво, както бе звучало винаги в неговата уста. Младата жена потръпна, усетила, че сенките я обгръщат още по-плътно. И тогава се появи той, изплувал от мечтите й, с пламнали от желание очи, с напрегнато от страст тяло.

Нямаше време за страхове или протести. Прекалено силно го искаше, за да им обръща внимание. Притисна се плътно в него и вкуси огъня на плътта му. Искаше й се още. Искаше да почувства неговия мирис по своята кожа, а дъхът му да стане така неравен и учестен, както нейния.

— Моля те! — прошепна тя, без сама да знае какво точно иска.

Той обаче знаеше.

— Добре, любов моя.

Последва шумолене на коприна и роклята й се плъзна сантиметър по сантиметър надолу по трескавата й плът.

Не достатъчно бързо. Дръпна я, за да се освободи от нея и притихна, когато го усети с цялото си тяло.

Все едно най-после се бе прибрала у дома. Все едно си бе поела диво въздух, след като бе плувала прекалено дълго под водата. Все едно бе прескочила на един път заливчето край Суолоу Хил.

Най-после бе открила Девлин. Висок и силен, и смеещ се. Светлите му очи горяха, подобни на самия рай. Кой знае как го бе намерила отново.

Дъхът й секна. Изгаряше от неописуемо желание да го докосне навсякъде, да боготвори тялото, което така и не бе имала време да опознае. Засмя се, опиянена от радост, и се притисна в него; пръстите й си играеха с махагоненочерните косъмчета на гърдите му.