Кристина Скай - Индия

Посетителят се усмихна.

— Няма да разберете. Между другото, изглежда, че държите здраво юздите на вашия екипаж, капитане.

Французинът се намръщи; той също бе чул приглушените викове от другия край на палубата. Погледна натам и видя, че половината му хора се бяха струпали край стълбата, водеща до неговата кабина.

— Или може би имате проблем с някой от човешкия си товар? — Лондончанинът присви очи. — Може би това е слабоватият юноша с червеникави коси, яхнал най-хубавият кон, който е виждан някога по тези бедни места?

— Какво имате предвид?

— Какво имам предвид ли? Че неотдавна са видели в Лондон млад джентълмен, отговарящ на това описание, който опитвал да продаде най-прекрасния розов диамант на света. Любопитно, не мислите ли?

Пиратът се облегна на перилото на палубата.

— Именно любопитството убило котката от вашата английска приказка, n’est-ce pas 6 6 Нали (фр.) — Б.пр. ? По-добре не я забравяйте.

Тъй като виковете се засилиха, Фрейзиър се приготви да си тръгва.

— Само не се забърквайте със съдията заради убийство — присви устни той. — Или противоестествени деяния.

Намръщен, Французина изпрати с поглед своя посетител, който прекоси наперено палубата. Нещо в този човек го дразнеше, но ако предложението му беше истинско, то можеше да се окаже от изключителна важност. Трябваше да планира внимателно действията си.

Но първо трябваше да се справи с една викаща, непослушна англичанка.

Щом видяха, че капитанът им се приближава до своята кабина, хората му побързаха да се разпръснат.

— Какво става тук, дявол да го вземе? — изръмжа той.

— Момчето, капитане — отвърна услужливо някой. — Шъ му дръпнете още един бой, нали?

Пиратът се намръщи още по-заплашително.

— Гледай си твойта работа!

— Да, капитане.

Пред самата каюта виковете бяха оглушителни. Французина отвори вратата.

— Престани да крещиш!

— Крайно време беше да се появиш!

Младият мъж не й обърна внимание. Погледна към коняря и посочи към изхода.

— Вън.

— Ама, само чуйте какво…

— Не поставяй на изпитание търпението ми, старче — озъби се Французина.

— Върви, Фрогет. Аз не се страхувам от тази змия.

Възрастният човек погледна двамата ухилени моряци, които чакаха да отведат.

— Сигурен ли си, ъъ, Джеремая?

Конярят излезе. Капитанът изчака, за да заключи вратата и пристъпи към своята пленница.

— Назад.

Индия измъкна едно чекмедже от скрина.

— Не вярвам, че ще го направиш, ma mie 7 7 Мила моя (фр.) — Б.пр. .

В същия миг се приведе; чекмеджето прелетя над рамото му и се блъсна в стената. Най-хубавият му рог с барут и четирийсетте железни куршума за пистолет се разпиляха по пода.

Младата жена се хлъзна на металните топчета и политна обратно към леглото.

— Н-не се п-приближавай. Иначе ще се развикам отново. А после ще ти счупя врата.

Пиратът беше точно зад нея. Пръстите му се плъзнаха нежно по врата й.

— Наранила си собствения си врат, малка глупачке.

— Нищо ми няма — отвърна напрегнато лейди Деламиър.

Грубите му пръсти действаха като мехлем на наранената й кожа. А после устните му погалиха ухото й.

Пленницата преглътна, почувствала по краката й да се надига топла вълна и малко по малко да се придвижва все по-нагоре и по-нагоре. Гърлото й пресъхна. Опита да се освободи от него.

— Не прави повече това.

Младият мъж се взря в пулсиращата вена на шията й и я погали с цяла длан.

— Защото те е страх от мен ли?

— Не — излъга Индия. — Просто… просто не ми е приятно някой да ме мачка, пъхнал език между устните ми, докато… ъъъ… студените му пръсти бърникат навсякъде.

— Кой е правил така?

Гласът прозвуча ядосано и рязко като изстрел.

— Порядъчно много, струва ми се. — Повдигна рамене. — Не мога да си спомня.

— Позволявала си на тези избесили с подобни на копита ръце да вършат подобни неща?

— Просто бях любопитна. Исках да науча някои неща за живота — отвърна раздразнено младата жена. — Какво те интересува това?

— Какво си искала да научиш?

— Как би се почувствала… т.е., дали бих познала, ако… — Не довърши мисълта си, неспособна да я изрази с думи. — О, ти си само един пират. Как би могъл да разбереш?

— Може и да мога — отвърна с кадифен глас той. — Може и да успея да отговоря на твоите въпроси. — Дланите му се плъзнаха в косите й. — Искаш да знаеш, дали някой мъж може да те накара да изпиташ страст, нали? И дали ти можеш да предизвикаш същото у него.