Кристина Скай - Индия

Дъхът й секна.

— Аз обаче отговорих на твоя въпрос. Можеш да го прочетеш в тялото ми, което вече гори, готово за теб. Enfin, ти си жена в пълния смисъл на думата.

Индия удържа гневния си вик и освободи едната си ръка, а после я стовари с трясъка върху брадичката на своя похитител. Той се отдръпна и лейди Деламиър се възползва от момента, за да скочи на крака.

— Много си красива — прошепна капитанът.

Но този път в гласа му долови надвиснала опасност.

Тя проследи погледа му и се изчерви, когато разбра, че ризата й се бе разкопчала в резултат на разгорещената борба и през отвора й се виждаше млечнобялата извивка на едната й гърда и дръзко щръкналото й розово връхче.

— А ако съдя по вида на този прекрасен цвят, твоята кръв също ври и кипи.

Младата жена изруга вбесено, загърна се в ризата и заотстъпва заднишком към вратата.

— От гняв. От отвращение. Нищо повече, кълна се в честта си.

На студената сива светлина на зората очите му изглеждаха бездънно тъмни като пътя към Ватерло, като гюллетата, наредени върху каруците, които пъплеха към фронта. Гласът му прозвуча по-сурово.

— Чест? Ето една странна за женските уста дума. Ти имаш ли чест, моя anglaise 11 11 Англичанко (фр.) — Б.пр. ? Спазваш ли дадения обет?

— Винаги!

— А! — Пръстите му потрепнаха леко. — А когато дадеш брачния си обет на мъжа, с когото ще се свържеш един ден, ще го удържиш ли с чест?

Единственото му око я гледаше подигравателно.

Бракът беше онова, което й трябваше. И майка й, и баба й го повтаряха непрестанно. Да, и така щеше да остави Девлин Карлайл в миналото, където му беше мястото.

— Да — отвърна глухо тя. — Ще го удържа.

Защо я обзе такъв хлад, когато произнесе тези думи?

— А това, това скрепена от честта връзка ли е?

— Разбира се. Защо ме зяпаш така?

— Защото няма да откриеш радост в обятията на някой благоприличен английски лорд. В теб има прекалено много плам, прекалено много желание. Той никога няма да те накара да викаш от страст. Ако се омъжиш за такъв човек, скоро ще му сложиш рога.

— Никога. Когато се оженя, ще бъде без любов. Ще бъда предана и почтена, и, о, най-послушната и вярна на дълга съпруга!

Французина се изсмя грубо.

— Но един мъж не иска дълг и послушание в леглото.

— Нямаш ли капка благоприличие?

Той я изгледа замислено, после поклати глава.

— Не, мисля, че нямам. Изгубих го, когато напуснах родината си и опитах да науча вашите студени, груби английски порядки. — В гласа му имаше горчивина. После вдигна рамене — типично галски, философски жест. — Благоприличието няма да напълни стомаха ми. Нито ще стопли леглото ми. Не като теб, скъпа. Не, няма да говорим повече за благоприличие. Може би дори няма да говорим и за honneur 12 12 Чест (фр.) — Б.пр. . Ще говорим само за страст и заслепеност. За coup de foudre 13 13 Внезапно влюбване (фр.) — Б.пр. , тъй като именно това почувствах, когато те видях за първи път, необуздана и великолепна на големия бял кон, който си откраднала.

— Не съм откраднала…

Пиратът се засмя мрачно.

— Да, забравих. Просто си взела онова, което е твое, от конюшнята на херцога.

— Не можеш да ме държиш тук! И няма да бъда това, което искаш от мен. Никога! Дори ти да си последният жив представител на мъжкия род на земята.

— Par Dieu 14 14 За Бога (фр.) — Б.пр. , какъв език. Но скоро ще го усетя по малко по-различен начин, ще почувствам кадифената му гладкост.

— Никога! И ако не отвориш веднага тази врата…

— Капитане! Отвори!

По дървената й повърхност заудряха силни ръце. В същото време по палубата затропаха ботуши.

Французина се намръщи, прекоси каютата и отвори със замах вратата.

— Е?

Помощникът му стоеше пред него, намръщен.

— Онази сган по-надолу по реката, капитане. Решили, че е време да те прогонят веднъж завинаги от своята територия. Сигурно съ петдесет и всички съ въоръжени.

Пиратът изруга. Пое сабята, която държеше Пъркинс и профуча навън.

— Не забрави ли нещо, капитане?

— Какво?

— Момчето. Момчето, което не е момче — добави по-тихо той.

Французина се обърна. Но вече бе късно. Индия Деламиър излетя през вратата, блъсна помощника и го повали встрани, после заизкачва бежешком стъпалата към шумната палуба на „Циганката“.

Палубата беше скрита от дима, образуван от изстрелите на оръдията на вражеския кораб. Французина най-после успя да различи през пушека и хаоса на биещите се тела стройната фигура на своята пленница, която се бе отправила към щирборда. Насред пътя й направиха засада, но тя се извъртя, ритна нападателя си в слабините и изби пистолета от ръката му. После го хвърли на своя спътник и двамата се отправиха към едната страна на платнохода. Когато други двама от речните пирати опитаха да я спрат, тя размаха пистолета си и ги накара да се оттеглят.