Кристина Скай - Индия

Внезапно замръзна. Не, внучката й не би отишла така далеч, та да продължи онзи маскарад с обличането на мъжки дрехи. Отказваше да повярва на подобно нещо. Но в този момент се сети, че Индия се държеше много странно, откакто в столицата се бе появил лорд Торнуд.

Херцогинята присви очи. Между двамата определено летяха искри, а където имаше искри, обикновено имаше и огън.

— Моля да ме извините, ваше височество, но намерих също така и това, пъхнато в чекмеджето на мис Индия.

Икономът държеше смачкано парче хартия. Старата жена го разгъна и пребледня.

„СТОЙ ДАЛЕЧИ ОТ ВОКСХОЛ

ИЛ’ ШЪ СЪЖАЛЯВАШ“

— Това пък беше полускрито под пердето в стаята й — продължи да обяснява нервно Бийч. — Открих го преди около час.

Съдържанието на втората бележка беше дори още по-лошо. Неравните букви очевидно бяха написани в момент на гняв. „Махай съ от Лондон ил’ шъ умреш“ — прочете лейди Кранфолд.

Стисна листчето така силно, че кокалчетата на пръстите й побеляха, и погледна към своя иконом и приятел.

— О, Бийч, в каква опасна история се е забъркала пък сега малката глупачка?

— Готово.

Мъжът вдигна поглед от огъня, който придаваше меден оттенък на лицето му.

— Товарът на сигурно място ли е?

— Точно както желаехте.

— А местонахождението?

— Точно както посочихте. На място, където… ъъъ, товарът… няма да привлича вниманието. — Хелена Марчмънт се намръщи. — Ами Торнуд? Какво ще стане ако…

Събеседникът й се усмихна студено.

— Торн не представлява опасност за нас, при положение, че е изгубил паметта си. А и аз ще се оправя с него дълго преди да се е върнала.

— Но какво ще стане, ако той…

— Забрави за Торн — прекъсна я грубо човекът пред камината. После се обърна. — А сега ела тук.

Вдовицата мачкаше широкия колан на роклята си.

— Но минал е само час откакто…

Той прекоси стаята и вдигна полите й, като не й даде възможност да довърши.

Миг по-късно тъмнината се изпълни със страстния й смях.

Мъжът, с останала половин брада на лицето, мъжът, който беше нейният съпруг, остана като вкаменен.

— Как разбра? — попита най-после дрезгаво той.

— Не разбрах… в началото. Добре си изигра проклетия маскарад, но белегът ме учуди. И тогава всичко си дойде на мястото. Много ти подхожда ролята на пират.

— Имам доста голяма практика.

— Но защо, Дев? Защо не ми каза? В каква опасност си въвлечен?

Торн стисна челюсти.

— Струва ми се, че трябва да разбъркаш огъня.

— Не мисли, че ще се отървеш от въпросите ми, Дев! Отвлече мен и коняря. Освен това имам силно подозрение, че индиректно излагаш трите деца на голяма опасност. Искам да знам защо.

Младият мъж наблюдаваше играта на пламъците, потънал в размисли за диаманта, който можеше да промени историята на цяла Европа.

— Заради едно съкровище от диаманти, Индия. По-точно — заради кралски откуп, императорски откуп. Един луд може да възвърне властта си, ако го оставя да се изплъзне между пръстите ми. Отново — добави горчиво той.

— Да не би да говориш за диаманта, който намерих във Воксхол?

— За него и за много други. Заклел съм се да пазя тайна и не трябваше да ти казвам дори това, но, колкото и да не ми допада, сега и ти, и децата сте въвлечени в по-голяма или по-малка степен в тази история. Тези камъни са част от личната колекция на Наполеон, но след Ватерло изчезнаха, макар моята задача бе да се погрижа това да не става. Докладите, които получаваме сега, показват, че ще бъдат внесени съвсем скоро в Англия. Аз трябва да ги открия… както и онзи, който стои зад тях.

— Значи Девлин Карлайл се е превърнал в известния главорез, речния пират, известен като Французина. — След кратко мълчание младата жена кимна. — Много умно, Девлин. Поздравявам те.

— Така ли? Повечето жени вече щяха да са одрали кожата от гърба ми, а после щяха да изпаднат в изпълнена с крясъци истерия. Не си ли ядосана?

— О, дори съм бясна. Вбесена съм, задето си ме лъгал и задето изложи на опасност тези деца. Но като пират имаше изключителен успех. — Погледът й потъмня. — Изключителен успех.

— Ела при мен, ma mie.

Лейди Деламиър усети, че косъмчетата на тила й настръхват. Сърцето й бавно се изпълни с нежност.

— Не, не мисля, че ще го направя. Не и преди да се убедя, че помежду ни няма нищо друго, освен истина.

— Може би съществуват различни истини, Индия. Може би има истина, която се предава само от сърце до сърце, от тяло до тяло. В противен случай думите могат лесно да бъдат изопачени.