Кристина Скай - Индия

— Глупости — отсече рязко лейди Деламиър. Но въпреки това не помръдна. Горещата вълна бе стигнала до коленете й и по всичко личеше, че ще продължи нагоре. — Просто, с тези вечни пътувания, тъй като баща ми непрестанно тичаше подир някое съкровище или ново откритие, така и нямах възможността да… т.е., никога не успях да разбера дали…

— Дали си желана, така ли? Дали видът на устните ти може да накара краката на един мъж да омекнат от желание? Дали докосването на прекрасната ти гръд няма да възпламени слабините му?

— Не! Никога не съм казвала…

Но вече бяха стигнали прекалено далеч. Пръстите му бяха вплетени в косите й, а тя се бе притиснала към напрегнатото му тяло.

— Да ти отговоря ли сега, ma belle 8 8 Красавице (фр.) — Б.пр. ? Да ти кажа ли, че можеш да намериш отговора на твоите въпроси тук, в моето тяло? — промълви дрезгаво Французина.

Хиляди въпроси преследваха Индия, въпроси, които не бе успяла да проучи с Девлин преди да тръгне за Ватерло. Имаше още нещо, което я измъчваше дори повече от тези въпроси. Младата жена настръхна.

— Пусни ме.

— Нали искаше отговори?

— Не от теб.

— Ти ме желаеш. Кръвта ти вече реагира на допира ми.

— Не!

— Можеш да получиш веднага отговорите си. Целуни ме и ги прочети на устните ми.

Лейди Деламиър не можеше да помръдне, хипнотизирана от пламенния му поглед, от дрезгавия му глас, изпълнен със страст. Тя изпитваше желание, горещо и сладко.

Към един непознат. Към един пират.

Към някакъв негодяй от най-долен тип.

А тя…

Тя го желаеше, желаеше да почувства устните му върху устата си, дланите му върху голата си кожа.

Опита да се отдръпне, но Французина се изсмя мрачно и я притисна още по-силно към себе си. Светлината на свещта се отрази в златната халка на ухото му. Замахна ядосано, с трепереща ръка.

Но пръстите й срещнаха само гореща плът.

— Не! — възкликна тя, докато желанието препускаше в кръвта й. — Не с теб!

Смехът му отекваше в ушите й. Мазолестите му длани се плъзгаха по хълбоците й. Двамата се сляха, твърдото с горещото, мъжа с жената, както се бе дарявала любовта откакто свят светува.

Пръстите му масажираха напрегнатите мускули на гръбнака й, после преминаха към ребрата. Индия потръпна неволно; стегнатите й мускули се превръщаха в желе под умелите действия на пирата. Колко ли жени бе имал, за да добие подобни умения?

— А онези дръвници с ръце като копита? Тях спря ли ги? Викаше ли от удоволствие за тях, когато те докосваха така?

Ръката му се плъзна още по-ниско, към долната част на корема й.

— Не — произнесе задъхано лейди Деламиър.

— Не разбирам. „Не“, че не си ги спирала, или „не“, че не си викала от удоволствие с твоите английски любовници?

— Нито едното, нито другото, свиня такава. Долен, жалък, презрян, противен козел.

Тих смях подразни кожата й; топлият въздух премина през косата й.

— Колко се радвам да го чуя, скъпа. Защото те трябва да бъдат само за мен, comprends-tu 9 9 Разбираш ли (фр.) — Б.пр. ? Само ние двамата.

— Ти си луд! Когато баща ми и братята ми открият какво си направил, ще те убият. Но първо ще те вържат и ще ти одерат кожата, така, както правят разбойниците в Индия. После ще вземат разпалени въглени и ще…

Натискът на мускулестото му тяло я накара да спре. Младият мъж я притисна към леглото и зацъка тихо с език.

— Езикът ти е като камшик. Сигурно така плашиш мъжете и ги прогонваш, а?

Закачката му я жегна, защото беше вярна. Винаги се налагаше да следи острия си език, да прикрива буйния си темперамент и авантюристична натура. В противен случай предизвикваше непрестанни критики и насмешки, съпроводени с безкрайни, уморителни клюки, които процъфтяваха сред лондонското общество и без които то очевидно не можеше да съществува.

— Значи е вярно, enfin 10 10 В крайна сметка (фр.) — Б.пр. ?

„Да върви по дяволите този човек, нима никога нищо не пропуска?“

— Не, не е вярно, проклет да си, гадняр със змийско сърце!

Индия се съпротивляваше ожесточено, като опитваше да се измъкне изпод силното му тяло, но това бе напълно безсмислено, все едно че опитваше да изгребе Темза със сито. Пиратът се отмести съвсем леко; движенията му бяха изпълнени със сила и грация.

— Мисля, че трябва да решиш. Или съм козел, или имам змийско сърце. Дори неук човек като мене знае, че не мога да бъда и двете.

Младата жена се извиваше диво, но в резултат само се отъркваше в една особено издута негова част, на която повече не можеше да не обръща внимание.