Кристина Скай - Индия

— Какво правиш?

— Давам ти възможност да изпълниш английските си заплахи.

— Даваш ми… — Лейди Деламиър преглътна отново. — … възможност?

— Разбира се, англичанке. Човек никога не трябва да прави заплахи, които не желае да изпълни. — В тона му усети предупреждение. Той се приближи още малко; вече беше само на сантиметри от дулото, но лицето му все така тънеше в полумрак. — Хайде, сега имаш тази възможност. Застреляй ме.

— Д-да… да те з-застрелям ли?

— Забрави ли как? Просто се прицели и натисни с пръст спусъчето.

— Знам как да стрелям!

— Добре, застреляй ме.

Младата жена го гледаше безмълвно.

— А! В такъв случай не липсата на умения задържа пръста ти, така ли? — попита невинно той.

Невинният му тон увеличи още повече гнева й.

— Нищо не ми задържа пръста! Просто… просто се прицелвам.

— Но разбира се. На такова разстояние аз представлявам доста трудна мишена, вярно.

Индия промърмори нещо неясно. Трябваше само да натисне спусъка на пистолета, който баща й й беше подарил още в Египет.

Но не можеше да го направи. Пръстът й не помръдваше. Не можеше да застреля един обезоръжен човек, който не се съпротивляваше. Цялото й същество не го позволяваше.

— Не? — Повдигна с типичен галски жест рамене. — Да не би нервите да са… как го казвахте… в криза?

— Нямам никаква нервна криза! Просто… ами, неспортсменски е да застреляш някой, който не е въоръжен.

— А, сега пък заговори за спорт. Вие англичаните прекалено много се вълнувате от него. Лично на мен това ми е неразбираемо.

— Ей сега ще ти покажа точно как възнамерявам да…

Французина я удари светкавично по китката и вторият й пистолет падна с дрънчене на пода.

— Нека това бъде първият ти урок на борда на „Джипси“. Никога не дръж пистолет, ако не си готова да стреляш с него. А ти, скъпа моя, макар и да си много смела, не си готова да убиеш човек. Смятай се благословена, че никога не ти се е налагало. — Гласът на пирата звучеше мрачно. Той се наведе и прибра оръжието в джоба си. — А сега, да започнем отначало. Ти си Деламиър, нали?

— Няма да ти кажа. Нито името, нито която и да било друга дума.

— Така ли? — Пълните му устни придобиха сурово изражение. — Може би не е и нужно — добави студено той на своя английски със силен акцент. — И преди съм виждал този арогантен нос и тези студени очи. Всички от този род ги имате.

Индия се опита да скрие шока си. Мили Боже, той не блъфираше, той наистина знаеше. Сега вече нямаше да може да се измъкне. Той щеше да поиска огромна сума за откуп. Може би дори щеше да поиска не само пари.

Не можеше да позволи да се случи това.

Вдигна брадичка.

— Значи сте забелязал приликата. Това е проклятието на моя живот, тъй като аз не съм Деламиър, не и по начина, който е от значение. Те просто ми дадоха причина да ги мразя всичките.

— Мисля, че не разбирам.

— Аз съм една от незаконните издънки на херцога, дявол го взел! Майка ми е една от прислужниците в дома!

Французина се обърна и напълни отново чашите. На младата жена й се стори, че го чу да кашля.

— Издънка значи? Имаш предвид незаконно дете?

— Точно така. — Започваше да се вживява все повече в тази измислица. — В продължение на години се отнасяха с презрение и подигравки към мен. Всички знаят, че съм родена незаконно. Мразя ги до един!

— Сега вече става по-ясно. И ти, разбира се, открадна онзи красавец за отмъщение.

— Не съм го откраднала — възпротиви се Индия. — Т.е., не съм го откраднала направо. Първо работих там няколко години.

— Години? А аз тъкмо си мислех колко млада изглеждаш.

— Е, на мен ми се сториха като години — отвърна твърдо лейди Деламиър. — И в известен смисъл конят е мой, заради връзката, която съществува помежду ни. Освен дъщерята на херцога само аз мога да го яздя. Така че, все едно че е мой.

— Осмелявам се да кажа, че съдията няма да го види в съвсем същата светлина — заяви сухо нейният похитител.

— Какво знае за съдиите и съдилищата обесник като теб?

— Само това, че ми създават неприятности. — Французина направи рязък, пропъждащ жест с ръка. — Но ти ме постави пред дилема. Не мога да те пусна да си вървиш безвъзмездно. Екипажът ми очаква това, разбираш ли, тъй като аз съм изключително кръвожаден. — Вгледа се замислено в нея. — Трябва да поддържам репутацията си.

— Не очаквай предложения от мен — заяви начумерено Индия. — Ще трябва да изобретиш ужасните си мъчения без моя помощ.

— Ужасни мъчения? Да, струва ми се, че удари сляпото. О, май беше кьоравото? Вашият английски език е толкова гаден.