Кристина Скай - Индия

— Проклет крадец! Скапан мошеник!

Гневните крясъци на младата жена отекваха по палубата. Яростта й обаче беше само начин на самозащита. Пиратът знаеше както нейния пол, така и самоличността й. Какво щеше да направи сега с нея?

Изправена пред проблем, Индия направи онова, което винаги бе правила откакто можеше да ходи. Последва примера на двамата си обични и изключително непокорни братя.

Вдигна юмруци и се приготви за бой.

— Стой далеч от мен!

Французина затвори вратата на кабината и спусна резето.

— Не се приближавай! В противен случай ще съжаляваш, предупреждавам те!

Високият се обърна бавно и подпря гръб на вратата, кръстосал ръце пред широката си гръд. Единствената свещ премигваше върху орнаментирания, обкован с месинг скрин, така че брадатото му лице оставаше в сянка.

Лейди Деламиър усети, че я залива нова вълна на паника.

— Конят не е за теб.

Никакъв отговор.

— Никога няма да успееш да го яздиш.

Отново никакъв отговор.

— Значи не искаш да слушаш разумните съвети. — Издърпа пистолета от маншета си. — В такъв случай това ще трябва да те убеди. — Насочи сребърното дуло. — Стой надалеч. Ще те застрелям, ако ме докоснеш — заяви буйно тя.

— Така ли, ама наистина? — осведоми се тихо Французина.

И пристъпи крачка към нея.

Индия стисна още по-здраво оръжието. Прицели се внимателно и изпрати един куршум в стената точно над рамото на натрапника.

— Предлагам да внимаваш къде насочваш това нещо.

— Насочвам го към теб!

Пиратът тръгна мълчаливо към нея; около него танцуваха сенки.

Младата жена изстреля втори куршум. Той откърти треска от стената и посипа със стърготини ръката на високия.

В отговор той продължи да се приближава.

— Нямаш ли уши? Следващият куршум ще мине през сърцето ти!

Той се усмихна слабо.

— Но вече не са ти останали куршуми, малката.

„Има право“ — осъзна лейди Деламиър, но вече беше прекалено късно. Захвърли пистолета и измъкна ножа от ботуша си.

— В такъв случай ще опиташ вкуса на стоманата.

— Такъв плам у една жена… и при това — англичанка.

— О, значи съм смешна, така ли? Е, след минутка вече няма да мислиш така, гад такава.

— О! А аз мислех, че постъпвам крайно кавалерски.

Индия се намръщи и се прицели с ножа, но Французина го изби с един удар.

— Нямам намерение да те докосна, малка глупачке.

— Ха! Предполагам, че онези мъже горе тренират да живеят в манастир.

— Хората ми са добри. Нито те, нито аз, ще ви причиним нещо лошо.

Младата жена го изгледа подозрително.

— Така ли? И защо?

— Първо, защото обичам жените ми да приличат на жени. И освен това, защото да вкараш партньорката си насила в леглото не е особено забавно.

Лейди Деламиър преглътна мъчително.

— В такъв случай какво възнамерявате да правите с мен?

— Нямам представа. — Вдигна философски рамене, отвори една вратичка на бюрото и извади оттам бутилка и две чаши. — Бренди?

Индия кръстоса ръце и го изгледа предизвикателно.

— Виждам чудесно и през номерата ти, змия такава. Не можа да ме уплашиш, така че сега ще опиташ да ме отровиш!

— Отрова значи. — Французинът напълни двете чаши и после пресуши едната. — Така ли?

Лейди Деламиър прехапа устна.

— Значи искаш да ме напиеш. И от това нищо няма да излезе.

Капитанът вдигна отново рамене, взе чашата, предназначена за нея и я пресуши.

— А сега ми кажи какво правеше с тези негодяи?

— Не бях сама, а с моя коняр.

— Това променя всичко, разбира се. Тогава нека те попитам какво правиш, облечена в мъжки дрехи, яхнала кон, който струва сумата, каквато което и да е от моите момчета припечелва за целия си живот.

— Това не е твоя работа — отвърна остро лейди Деламиър. — Няма да ти давам отчет. Дори ако ме подложиш на мъчения.

Изражението му стана сурово.

— Има мъчения, малката. — Гласът му се понижи, нисък и мамещ. — И мъчения.

Долови напрежението в тялото му. Дори още по-силно усети силата на неговата воля, с която подчиняваше банда престъпници. Преглътна с усилие.

— И какво точно трябва да значи това?

— Какво избираш ти самата, мила моя?

Индия стисна юмруци.

— Заплашваш ме.

— Просто съобщавам един от най-очевидните факти. — Е, с това не можеш да ме уплашиш. Няма да се оставя да бъда тероризирана.

Извади втория пистолет от другия си ботуш и се прицели.

Французина повдигна едната си вежда.

— Не те ли плаша? Колко интересно.

Вдигна ръце към ризата си. Разкопча първото копче.