Джон Скалзи - Войната на старците

— С цялото ми уважение, сър. Но моето участие в първата атака бе минимално и завърши трагично.

— Не толкова трагично, колкото за всички останали — уточни Киган. — Капрал, не искам да те лъжа — бихме предпочели да разполагаме с някой друг на твоето място. Но нямаме възможност за избор. Въпреки че съветите и помощта ти ще бъдат ограничени, пак е по-добре от нищо. Освен това ти показа способност да импровизираш и действаш бързо в бойни ситуации. Сигурно ще им бъдеш полезен.

— Какво трябва да правя? — попитах.

Киган погледна Сцилард и той обясни:

— Ще получите назначение за „Спароухок“. Тамошните Специални части са с най-богат опит в подобни операции. От вас се иска да съветвате командването на базата на опита си от Корал, да наблюдавате и да действате като офицер за свръзка между армейските подразделения и Специалните части, ако това се налага.

— Ще участвам ли в сражения?

— Вие сте свръхщатен служител — отвърна Сцилард. — Няма да се налага да влизате в бой.

— Синко, разбираш, че това назначение е крайно необичайно — обади се генерал Киган. — По принцип, заради различията в изпълняваните цели и вида на личния състав, Колониалните сили никога не действат заедно със Специалните части. Дори по време на бой срещу общ противник те преследват отделни и независими една от друга задачи.

— Разбирам — казах, но си мислех за съвсем друго. На „Спароухок“ беше Джейн.

Сякаш прочел мислите ми, Сцилард неочаквано заговори:

— Капрал, разбрах, че сте имали инцидент с един от хората ми — от хората на „Спароухок“. Очаквам да ме уверите, че това няма да се повтори.

— Тъй вярно, сър. Става въпрос за най-обикновено недоразумение. Няма да се повтори.

Сцилард кимна на Киган.

— Много добре — рече Киган. — Капрал, настоящият ви чин може да се яви известна пречка при изпълнението на новата задача. Ето защо от този момент ви произвеждам в чин лейтенант. Днес в 15:00 трябва да се представите на майор Крик, командващ офицер на „Спароухок“. Имате достатъчно време да се сбогувате с вашите близки. Някакви въпроси?

— Не, сър. Но имам една молба.

— Доста необичайно — рече Кийган, след като я изложих. — При други обстоятелства бих ви отказал — и в двата случая.

— Разбирам ви, сър.

— Но мисля, че това може да се уреди. Кой знае, може пък да е за добро. Добре, лейтенант. Свободен сте.

Хари и Джеси ме посрещнаха веднага щом успях да им пратя съобщение. Казах им за повишението и новата задача.

— Мислиш, че е работа на Джейн, така ли? — попита Хари.

— Зная, че е нейна — отвърнах. — Тя самата ми го каза. Изглежда, наистина мога да бъде полезен за нещо. Но едва ли е чак толкова много, та се е наложило да ми удари едно рамо. Отпътувам след няколко часа.

— Ето, че пак се разделяме — оплака се Джеси. — Не само с теб, но и с Хари. Взводовете ни получиха назначения на различни кораби.

— Кой знае, Джон? — каза Хари. — Може пък да се срещнем на Корал.

— Няма да стане — отвърнах. — Помолих генерал Киган да ви извади от пехотата и той се съгласи. Първият ви срок от отбиването на службата приключи. И двамата ще получите нови назначения.

— За какво говориш? — ококори се Хари.

— Прехвърлени сте в Отдела за военни разработки на КОС. Хари, те знаят, че обичаш да си пъхаш носа навсякъде. Убедих ги, че това е един от начините да не създаваш проблеми на никого и най-вече на себе си. Ще работиш върху това, което, надявам се, ще донесем от Корал.

— Не ме бива за тези неща. — Хари сви рамене. — Никога не съм бил силен в науката.

— Не вярвам да те спре една такава дребна подробност — рекох. — Джеси, ти също си прехвърлена във Военни разработки, но ще си в поддръжката. Повече от това не можах да уредя за толкова кратко време. Няма да е кой знае колко интересно, но докато сте там, можете да се запишете на курсове по преквалификация според желанията си. И най-важното — и двамата няма да сте на огневата линия.

— Джон, това не е справедливо — възрази Джеси.

— Още не сме си отслужили сроковете. Нашите взводове се връщат на фронта, а ние ще се занимаваме тук с неща, които въобще не желаем да вършим. Ти също отиваш там. Предпочитам да си изкарам срока докрай.

Хари кимна, че я подкрепя.

— Джеси, Хари, моля ви. — Вдигнах ръце. — Вижте. Алън е мъртъв. Сюзан и Томас са мъртви. Маги е мъртва. Целият ми взвод е избит. Отидоха си всички, които познавах и обичах — без вас двамата. Имах възможност да ви запазя живота и се възползвах от нея. Вие сте единствените, за които мога да направя нещо. Нужни сте ми живи, не разбирате ли? Вие сте всичко, което имам.