Джон Скалзи - Войната на старците

— Но как е възможно, сър? — попита Рон Дженсън. — Единствените кораби, с които разполагаме в момента, са само тези, които се намират в скоков обсег около системата, и малкото, които ще са на подобна дистанция до няколко часа. А те не са толкова много.

— Шейсет и два, като броим и „Модесто“ — потвърди Кейс и разпрати чрез МозКом пълния списък на корабите. Отбелязах мислено присъствието в списъка на „Хамптън Роудс“ — последния кораб, от който ми бяха писали Хари и Джеси. — Още шест кораба набират скорост, за да навлязат в скоков обсег, но не можем да разчитаме, че ще стигнат навреме за атаката.

— Божичко, Кейс! — Ед Макгуайър завъртя глава. — Това означава съотношение от пет към едно при корабите и две към едно при наземните сили, стига изобщо да успеем да се приземим. Нали нашата военна доктрина изисква да атакуваме при явно числено надмощие.

— Докато успеем да съберем достатъчно големи кораби, отбраната им ще бъде завършена — отвърна Кейс. — По-добре да пратим по-малобройна сила, преди да са готови, и да нанесем колкото се може повече поражения. До четири дни ще пристигне основният отряд — двеста кораба, които са в процес на подготовка. Ако се справим както трябва, няма да срещнат големи затруднения с останките от ррейската инвазия.

— Само дето нас няма да ни има, за да се порадваме на това — изсумтя Ед.

Кейс се усмихна напрегнато.

— Какъв песимизъм. Вижте, зная, че не прилича на екскурзионна разходка до Луната. Но това не значи, че се хвърляме с главите напред. Отиваме там със съвсем конкретни цели. Те включват атаката на транспортни кораби, за да им попречим да прекарват нови и нови наземни сили. Сухопътен десант за прекратяване рудодобивните операции, още повече че близостта ни до наземните сили ще попречи на космическия им флот да ни атакува, за да не удари и своите. И на последно място — атака на търговски и промишлени съдове. Основното изискване е да създадем плацдарм както на орбита, така и долу, така че да ги запердашим от двете страни, когато дойдат големите батковци.

— Ще ми се пак да се върнем на въпроса с наземните сили — обади се Алън. — Според плана, след като ни оставят долу, нашите кораби ще се опитат да примамят вражеските настрани. Това означава ли, каквото си мисля?

Кейс кимна.

— Ще бъдем отрязани поне за три-четири дни.

— Мамка му — изруга Дженсън.

— Това е война, пъзльовци такива — тросна се Кейс. — Простете, ако с нещо съм нарушил представата ви за уютно прекарване.

— Но какво ще стане, ако планът се провали и нашите кораби бъдат унищожени? — попитах.

— Ако стане това, Пери, смятай, че ни е спукана работата — отвърна Кейс. — Но да не се занимаваме с подобни предположения. Ние сме професионалисти и ни чака работата, за която сме обучавани. Планът крие рискове, но не са неразумни, и ако успее, ще си върнем планетата и ще нанесем сериозни щети на рреите. Защо не опитаме да си представим, че всичко ще се получи както трябва? Идеята е малко налудничава, но какво пречи да бъде успешна? Ако я подкрепим, толкова по-големи ще бъдат шансовете ни. Съгласни?

Отново неспокойни погледи.

Не бяхме съвсем убедени, но почти нищо не можеше да се направи. Щяхме да отидем там независимо дали ни харесва, или не.

— Кои са шестте кораба, дето все още могат да успеят навреме за купона? — попита Дженсън.

На Кейс бе нужна само секунда, за да се сдобие с исканата информация.

— „Литъл Рок“, „Мобайл“, „Уако“, „Мюнси“, „Бърлингтън“ и „Спароухок“.

— „Спароухок“? — повтори Дженсън. — Без майтап?

— Какво толкова му е на „Спароухок“? — попитах. Името не беше необичайно, военнотранспортните съдове често приемаха названията на средноголеми градове.

— Призрачните бригади, Пери — отвърна Дженсън. — Специалните части на КОС. Нашата „тежка артилерия“.

— Не ги бях чувал досега — рекох. Всъщност имаше нещо в миналото, но не можех да си спомня точно какво.

— Колониалните сили ги пазят за особени случаи — обясни Дженсън. — Безмилостни копелдаци. Не играят по нашите правила, но ще е хубаво да са наблизо, когато слезем на планетата. С тях шансовете ни да се измъкнем живи доста нарастват.

— Стига да успеят навреме, но се съмнявам. — Кейс поклати глава. — Това е, момчета и момичета. Шоуто започва. За добро или за лошо.

След десет часа „Модесто“ се появи в околностите на Корал и още в първите няколко секунди след пристигането си бе поразен от шест ракети, изстреляни в упор от близкия ррейски кръстосвач. Единият от основните двигатели на „Модесто“ бе изваден от строя и корабът се запремята като хвърлена обувка. По време на атаката моето отделение и това на Алън вече бяха прехвърлени на десантната совалка и от инерцията на въртенето неколцина войници се блъснаха в стените, а в товарния отсек снаряжението се разхвърча във всички посоки. За щастие совалките, приковани от мощни електромагнити, останаха по гнездата си.