Мики Спилейн - Търговци на смърт

— Не трябваше да подслушвам, но се оказах в положение, когато не бях в състояние да правя нищо друго, освен да слушам. Те са създали група, която е готова да пусне в ход всички средства, за да отнеме АмПет Корпорейшън от ръцете на Мартин Грейди и да я постави под правителствен контрол. Имат достатъчно влияние, за да го направят или най-малкото да ви създадат големи неприятности. Нямаше да ти кажа това, но аз също имам някои идеали, а и тази двойка авантюристи е отговорна за някои от трудностите, с които се сблъска нашето правителство, когато се опита за задържи контрола си върху някои части на Британската империя.

— Добре, кукло, благодаря ти за информацията. Ако Грейди действа достатъчно бързо, той ще може да осуети операцията им. Тези проклети чиновници няма да провалят споразумението ни с Тейш. Не и ако аз се намеся. — Целунах я но върха на нослето и тя се намръщи. Трябваше да последва нещо повече, но вратата зад мен се отвори и в помещението влязоха половин дузина хора, всички говорещи наведнъж. — Ще се видим тази вечер. Погрижи се да не бъдеш сама.

— Талбът ще дойде с мен. Ще ме вземе към осем часа. Всички са толкова настръхнали, че пътуват по трима и четирима.

— Не ме интересуват другите. Таръс си е избрал вече целта и сега чака подходящо време да я порази. Не е толкова голям фанатик, че да се лиши от прикритието си, когато не трябва, затова не смятам, че ще се опита да удари на открито. Неговите действия ще бъдат добре обмислени и задължително ще си остави изход за бягство. Той е професионалист с голям опит. Ще направи хода си, след като разбере какви ще бъдат нашите контрамерки. Остава ни само да се надяваме, че ще се подхлъзне някъде.

Рондин се повдигна на пръсти и ме целуна леко по устните.

— Моля те, Тайгър… внимавай.

— Познаваш ме, рожбо.

— Точно това е бедата — каза тя. — Познавам те много добре.

По целия обратен път се борех с вятъра и дъжда, докато стигнах до Стейси. Моят приятел беше на бюрото си в личния си офис, когато подадох глава от вратата. Кимна ми, че всичко е наред, и направи с пръст знак да вляза. По моя молба позвъня по телефона и каза да му изпратят Хари под предлог, че иска да се убеди дали той има всичко необходимо, за да приготви специалитетите, които кулинарната му къща трябваше да сервира на Тейш.

Малкият Хари беше целият усмивка, на лицето му бе изписано огромно удоволствие и когато останахме сами, ми каза, че е нямал никакви проблеми с осъществяването на нашия план. Беше научил Лени да поднася правилно ястията, бе осигурил всички необходими продукти и получил място в кухнята, за да ги приготви, далеч от погледа на майстор-готвача, който смяташе целия този буламач за толкова отвратителен, че дори не искаше и да го погледне. Лени беше предприел няколко пътешествия до апартамента на Тейш, придружен от друг сервитьор, и на няколко пъти се бе оказвал лице в лице с краля и Сарим Шей, които явно бяха останали доволни от неочакваното обслужване.

Вей Лока се бе появявала на два пъти, но не беше присъствала на разговорите. Очевидно тя се грижеше за социалните контакти на Тейш, но по различно време е водела разговор с няколко от почетните гости на шейха, които са останали впечатлени от политическата й култура и възможностите й да влияе върху решенията на Тейш.

Когато ми описа цялостната картина, го освободих да се върне към задълженията си, направих знак на приятеля си, че всичко е наред, и излязох във фоайето. Обадих се на Вей по телефона, като предварително знаех, че разговорът се подслушва. Включването на подслушвателните устройства не отне много време. Сега бях зъбчатка в машината, наистина нежелана, но необходима за една странична фаза от операцията.

Вей вдигна слушалката с дълбокото си „здравей“ и каза:

— Трябваше ти много време, за да ми се обадиш, Тайгър.

— Нали знаеше, че ще го направя.

— Разбира се. Но въпреки това чаках. Трудно ми е да те забравя.

Смехът й бе топъл и нисък.

— Имам да ти върна нещо.

— Да, знам. Довечера. Ще ми позвъниш ли?

— Мислех, че ще бъдеш придружавана от Тейш.

— Той ще бъде зает с разговори до последната минута. Подозирам, че ти си една от точките за обсъждане. Утре ще бъдеш поканен да присъстваш на една доста важна среща.

— Предпочитам да чуя за това довечера.

— Ще бъда готова в осем. Но няма да нося робата.

— Предпочитам робата.

— И аз, но за съжаление това не може да стане. По друго време и на друго място може би ще има много повече неща. След като стана кралица, за мен ще останат много малко неща.