Георги Спиров - Аз, детективът-нобелист

— Е да, при очакваните печалби е щял бързо да възстанови парите на фондацията.

— По сметките на Майер това щяло да стане за по-малко от година.

— Друго научи ли?

— Освен копия от документи на фондацията, в секретера имаше само един списък, трийсетина души.

— Само имена ли?

— Да, само имена.

— И никакви цифри, никакви бележки, адреси и телефони дори?

— О, я сам гледай, ето ти записа! — Хю му връчи смартфона си.

О’Доног задълбочено проучи съдържанието на списъка и заключи:

— Няма политици и бизнесмени, нито звезди, въобще нито едно известно име, значи едва ли става дума за рекет. Я да опитаме чрез адресното бюро.

В очакване на отговора Фил нервно барабанеше с пръсти по масата. Срещу него Хю чистеше зъбите си с бактерициден конец и зяпаше тавана. В ъгъла секретарката тихо бръмчеше с принтера, съставяйки месечната данъчна декларация. Сепна ги мелодичният сигнал на щатската справочна служба:

— По заявката на мистър Фил О’Доног — почна информаторът със синтетичния си глас, след което изброи правилата за ползване на информацията. — Реймънд Вейюн, космофизик, домашен и служебен адрес не е обявен. Томас МакЛири, физик, домашен и служебен адрес не е обявен… — и така нататък, като след всяко име казваше професията и неизменното „домашен и служебен адрес не е обявен“. Накрая обяви едва ли не като заклинание: — Носите отговорност пред закона, ако използвате информацията в ущърб на споменатите лица. Благодаря.

— Няма защо — машинално отвърна Хю.

— Разбра ли нещо? — попита го О’Доног.

— Аз не слушах — призна си помощникът му.

— О, Света Дево! — молитвено въздигна ръце Фил. — Виж с какъв кретен трябва да правя своя бизнес! Питам те какво общо може да има между един куп физици, астрономи, инженери, биолози и не знам още какви?!

Хю свърши със зъбите си и се прозя, деликатно прикрил с длан устата си.

— Трябва да сме попаднали на мозъчния тръст на „Касталдо“.

— Ставай — разбърза се шефът му. — С тия умни глави само Пит ще се оправи, трябва веднага да го намерим.

Едва след третото позвъняване на вратата се появи серв стар модел, който заучено гъгнеше: „Добър ден, лейди и джентълмени. Стопаните отсъстват. Какви съобщения имате?“

— Къде е Роха?

„Мистър Питър Роха отсъства. Какви съобщения имате?“

— А, проклето желязо! — развилня се О’Доног. — Друго не знаеш ли?

„Стопаните отсъстват. Какви съобщения имате?“

— Чакай, шефе — спря го Морисън. — Може да има съобщение за нас.

— Има ли съобщение за мен?

„Моля идентифицирайте се.“

Фил мушна в процепа шофьорската си карта.

„Съобщение за мистър Фил О’Доног“, обяви сервът и продължи с гласа на Роха:

— Фил, аз съм по нашите работи в обсерваторията Флагстаф. Ако искаш да станеш суперзвезда покрай Касталдогейт, осигури десантен катер за полет до астероидите. Поинтересувай се за транзакциите на Морли Старши и провери къде се намира напоследък професор Реймънд Вейюн.

— Пит сигурно си мисли, че аз съм Али Баба с вълшебната лампа 11 11 Обърнах внимание на мистър Роха, че не Али Баба, а Аладин е притежавал вълшебна лампа, но той каза, че не искал да представя съдружника си по-начетен, отколкото било в действителност. (б.р.) — изсумтя О’Доног. — Така се взима десантен катер! Какво каза оня ръждив варел? Хей, повтори адреса!

— И си е изключил смартфона тоя мръсник! Та къде беше това Флагстаф? — попита Фил в колата, докато чакаха да извикат Пит при терминала в обсерваторията.

— Някъде в Ню Мексико или Аризона.

— И за какъв дявол се е завлякъл там? Нали не си гледа звездите наживо, а на снимки! — продължи да мърмори О’Доног.

— На мен ми е по-интересно как се е докопал до Морли и до оня китаец — рече Хю. — Да не е открил собствена агенция?

На малкия монитор се появи лицето на Пит.

— Здрасти, имам вече данните за Морли. И онзи професор е в списъка ни, заедно със сума ти народ. Трябва да видиш тоя списък, веднага…

— Готов ли е катерът?

— Ама ти как си представяш тези неща? Слушай, Пит, работата не търпи отлагане!

— Съжалявам, Фил, но без катера нищо не мога да направя — и Роха с каменно лице прекъсна връзката.

Някое време Фил О’Доног беззвучно мърдаше устни, после махна с ръка и се обърна към Хю:

— Свети Патрик ми е свидетел, че с тоя рекетьор няма да изляза наглава. Карай в „Галакси“, да уреждаме шибания му катер.

Бяха вече по средата на пътя, когато се обади секретарката и препредаде съобщението, току-що появило се в хедлайна на „Игзаминър“: „Моузис Майер, директор по финансите в «Касталдо», е бил застрелян в дома си. Полицията и ФБР молят всички, които имат някакви сведения, да се обадят в най-близкия участък.“