Георги Спиров - Аз, детективът-нобелист

От насрещната стена се отдели масивна фигура и, леко заваляйки се, се устреми към Хю, като примигваше приветствено с габаритните си светлини:

— Добър ден, мистър Морисън. Мога ли да ви помоля да прочетете това и да кажете добре ли е написано, сър? — и измъкна от кухината, която му служеше за джоб, няколко листа.

„До Окръжния прокурор на Сан Франциско

Ваша Чест,

С настоящето искам да Ви уведомя, че Оливър Чедуик, собственик на бар «Чейен» и мой разпоредител, подлага на недопустима и противозаконна дискриминация…“, прочете първите редове Хю. По-нататък със стил, на който биха завидели и най-печените правозащитници, се описваха мъките и терзанията на злощастната съдомиялна машина. 9 9 Фред трябва да е бил един от ония първи десет робота, в които пробно вградили квазиорганика, още преди да се разбере, че става дума за процесори от ново родословие, за същински ИИ и технологията да попадне под стратегическо ембарго. Иначе не мога да си обясня превъртането му на тема граждански права, по-сетнешните му събратя се сетиха за това чак след десетата година на еволюцията си. (б.а.) 10

— Много добре е написано, Фред.

— Значи мога да го изпратя?

— Разбира се, Фред.

— Много ви благодаря, мистър Морисън, сър — Фред извади от „джоба“ си адресиран плик, пъхна листата в него и закуцука към асансьора, за да го пусне в пощенската кутия във фоайето на първия етаж.

— Ще ми се цупи още една седмица, и после както винаги ще забрави, все едно нищо не е ставало — изпрати го с добродушна усмивка Чедуик.

— Хей, Чеди — провикна се плешив дебелак от близката маса, — дай още едно!

Чедуик премълча и хвърли многозначителен поглед към надписа зад гърба си: „Тук всеки пие, колкото носи, защото няма кой да го носи!“

— Чуваш ли, стари дяволе! — не мирясваше дебелият.

— Последния път, да ти кажа… — с напрегнат глас почна Чедуик.

— На кого говоря, ей, дърта маймуно!

Чернокожият гигант зад бара се надигна, но Хю го спря, бе забелязал на ревера на пияния значка на „Касталдо“: — Остави го на мен, нали трябва да си изкарам за пиенето.

В асансьора дебелакът дойде на себе си колкото да си каже адреса, но на улицата въздухът го удари в главата и той пак увисна в ръцете на Морисън. Една доза „Алка Зелцер“ в колата поразвърза езика му:

— Значи така, за трийсет години вярна служба… голяма работа, отишъл съм при оная… Моузис Майер се е погрижил за всичко… ела да те заведа на едно място… двойното счетоводство не е само за Морли… ще си прекараме чудесно, тя ще викне някоя приятелка…

Лека-полека Морисън проумя, че след година и половина заточение по астероидите Майер използвал още първия си уикенд в Сан Франциско, за да си го навакса с лихва. Горилите на Морли, вместо да си гледат работата, го изпели на боса и той току-що публично, „пред очите и ушите на всичките пеленачета“, наругал най-верния си служител. Хю се съгласи, че това оскърбление трудно може да се понесе.

Като стигнаха голямата нова къща, Майер се почувства достатъчно добре, за да отключи сам и да покани новия си приятел вътре.

— Още не са докарали цялото обзавеждане, ама пак не е като в оная шибана кръчма — провъзгласи той и почна да търси „най-хубавото питие на земята“. Чак когато в цялата къща не остана нито едно неотключено чекмедже или шкафче, злополучният купонджия го откри на масата в хола — начената бутилка „Севън старз“. По средата на първата чаша главата му клюмна настрани и той захърка в креслото.

— Докато оня търсеше пиенето, видях в секретера всичко, което ни трябва — докладваше час по-късно Хю. — В дъното на цялата работа е Стив Морли.

— Кой по-точно? — осведоми се О’Доног. — Оня, дето тури рогата на Пит, или баща му?

— Старият, разбира се. Като начало още преди три години, когато почна Големият бум, на дребно е изтъргувал всичките си странични участия.

— Такава операция струва адски скъпо.

— Аз не бих се смущавал от разходите, ако продавах по среден курс сто и двайсет пъти номинала.

Шефът на детективското бюро смаяно подсвирна.

— Нашият е действал много внимателно. Ползвал е стотици брокери по борсите на всички континенти. И всичко се е стекло в Международната изследователска фондация „Морли“ в Цуг.

— Това не мога да го проумея. Там данъчните чиновници постоянно се врат из сметките на фондациите, все пак Швейцария е това, не е някакво си Косово или Либерия…

— Ненапразно Морли е взел от старите си служители само Майер, той е истински гений. Вписал е фондацията под условие: да развива дейност след смъртта на учредителя. Дотогава само ще трупа капитал. Данъчният бюрократ е прочел учредителния акт и е сложил параф: „За ревизия след 10 години“, или нещо подобно. А междувременно Майер е прелял почти цялата сума в „Касталдо“.