Мина Спиридонова - Легенда за мостотворците

Този път човекът избегна силния мах и скочи бързо на Бяла плоча. Ето този тук плашеше феичния дракон. Много често го видя да стъпва върху Черна, а от него не преля нищо осезаемо. Съвсем слаба струя. Това не му харесваше. Вярно, беше чувал, че това е може би един от най-могъщите Гладиатори на Лирика, но как можеше да повярва? Дори факта, че той никога не беше раняван и даже докосван от феичен меч, си беше достойно за съмнение. Сега Карбот, драконът от школата на Радензамийските феични, можеше да застане пред човека, от когото се притесняваше.

Школа срещу школа. Така беше в регламента. На могъществото на Школата Чивзеда съответстваше Радензамий. Но тази година нещата се преобърнаха многократно. От петима Гладиатори на Чивзеда, загина само един и всички от противниците, с изключение на Карбот. Сега той водеше Гладиатора и вече виждаше как го притиска. Дори не се налагаше да разперва криле.

Искри от двете остриета обляха сребърния шлем на човека. Той използва особено движение с ръка и подмами феичния. Излъга равновесието му и отстъпи на бяла плоча, за да попие енергията. Драконът изруга и залитна несигурно назад. Въпреки, че беше достатъчно бърз, Гладиаторът срещу него беше по-добър в улавянето на потоци. Пак изруга и тръсна глава от замайването. Отдалечиха се подобаващо и продължиха да обикалят. Ентусиазматичното му настроение пак помръкна. Твърде много мечове на феични беше пречупвал противника…

Точно в момента двамата на Арената не разбираха какво вълнение от преживявания и емоции преминаваше през цялата зала, блестяща като млечен глобус. Младият Гладиатор, наречен Огор и другият, дракона Карбот.

Сега Огор мислеше за смъртта. Не своята, а на Блазивин. И преди беше губил другари, но не вярваше, че ще ги последва и единствения му брат.

Време беше да приключи с това. Досега драконът имаше пълна свобода да приложи цялото си умение и да вземе живота на Огор, в онези моменти на ярко умопомрачение, когато губеше координация и ориентация. Карбот ясно показа задоволството си от объркаността на Гладиатора, но триумфът му замръзна в точката на едно безсмислено злорадство. Явно си въобразяваше, че разполага с цялото време на двубойния ден, за да продължава с разгъването и подреждането на крилете си. Демонстративността му беше знак за смут. Значи той вече беше загубил.

Време беше да приключи с това. Изправи се и се огледа. Мечът завъртя така, че когато го заби в камъка пред себе си, се издигна звън като от камбана. Острието, което дори не беше одраскало Бялата плоча се плъзна напред и спря на границата с Черна.

Плочите каядий, покриващи шахматно идеалния кръг на Арената, плашеха обикновения човек. Плашеха дори и Гладиатора. В основата на тези вече митологизирани двубои между феичен дракон и Гладиатор стоеше структурата на този камък и особеното му катализиращо свойство в досег със специфични сили. Каядийят служеше и на Мостотворците. На Лирика всеки знаеше какво е Арена и Мостотворец.

Тук магията имаше намеса във формата на енергетични баланси. Но понятието за истински магьосник, напълно посветен в цялостта на магичните обхвати не важеше за възпитаниците на Гладиаторските школи. Реалната магия имаше много лица и методи на действие, твърде много зависеше и от смисъла на насочената сила. Енергия можеше да извлича от всичко и начините се обособяваха в сериозни и многовековни направления. Оперирането с подобни необозрими мащаби от енергия функционираше благодарение на древна символика, знаци и произнасящи се звуци.

Гладиаторите си служеха с други функции, за да боравят с плочите каядий. Той се добиваше на черни и бели пластове; те се оформяха сложно в абсолютни квадрати, а спояването им в съвършено гладката повърхност на Арената бе майсторство на висши магове.

Нещата, свързани с висшите магически степени опираха неминуемо до дарба. За Гладиатора не беше задължително да я развива и тя не беше пагубна за здравето и живота му. Но никой никога не се беше отказвал от шанса, защото тази дарба беше съдбоопределяща и съдържаше много почит.

Нещата отново опираха до противоположности на силите. Гладиаторите носеха едно особено по заряд енергийно поле, което най-общо можеше да се обозначи като положително. Същите заряди имаше и в силовата мрежа на самата структура на белия каядий. Прекият допир на плът и каядий правеше контакт в цалостна верига.

Това важеше със същите параметри и за феичните дракони. Тяхната енергия обаче беше отрицателна и пасваше перфектно на Черна плоча.