Никълъс Спаркс - С дъх на канела

Здесь есть возможность читать онлайн «Никълъс Спаркс - С дъх на канела» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

С дъх на канела: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «С дъх на канела»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Джон Тайри е гневен, мързелив младеж, който попада в лоша компания и бързо се пропива. Не познава майка си, мрази баща си, накрая влиза в армията, за да избяга от миналото си.
Савана Лин Къртис е ученолюбива, отличничка на випуска, ръководи организация за подпомагане на бездомните и умее да преценява човек по очите.
Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си.
Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя белег за цял живот.

С дъх на канела — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «С дъх на канела», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Ометох лазанята, отнесох двете чинии в мивката и ги измих.

Погледнах през водната пелена към колата си и осъзнах, че трябва просто да си тръгна и никога да не се обръщам назад. Така щеше да е по-лесно и за двамата. Бръкнах в джоба за ключовете, но в същия миг чух от стаята звук и гневът ми се стопи. Тя плачеше.

Опитах се да не обръщам внимание на риданията й, но не устоях. Взех чашата с виното и влязох при нея.

Савана седеше на дивана с чаша в ръце. Чу ме и вдигна мокрите си очи към мен. Вятърът отвън виеше, дъждът бе преминал в порой. Една светкавица проряза небосклона, последвана от нисък и дълъг рев на гръмотевица.

Седнах до нея, сложих чашата си на края на масата и се огледах. На полицата над камината имаше две снимки на Савана и Тим от сватбата. На едната разрязваха тортата, а другата беше от църквата. Тя сияеше от радост и изведнъж ми се прииска аз да съм този до нея.

— Извинявай — промълви тя. — Не бива да плача, но просто не можах да сдържа сълзите.

— Разбирам — измърморих аз. — Много ти се струпа.

Настъпи тишина. Заслушах се в плющящия по прозорците дъжд.

— Навън е страшна буря — опитах се отчаяно да запълня тишината.

— Да — отвърна разсеяно тя.

— Мислиш ли, че Алън е на сигурно място?

Тя започна да барабани с пръсти по чашата си.

— Няма да си тръгне от болницата, преди да спре дъждът. Не обича светкавици. Но бурята няма да трае дълго. Вятърът ще подкара облаците към крайбрежието. Обикновено става така.

Тя се поколеба за миг и наведе очи.

— Помниш ли онази буря? Когато се скрихме в строежа?

— Разбира се.

— Все още мисля за онази нощ. Тогава за пръв път ти казах, че те обичам. Спомних си за нея онзи ден. Тим беше в болницата, аз седях точно тук, където съм сега, Алън беше с него. Докато гледах дъжда, спомените ми се върнаха. Бяха толкова ясни, сякаш се случваше сега. После дъждът спря и си казах, че е време да нахраня конете. Върнах се към нормалния живот и ми се стори, че онази нощ е плод просто на моето въображение. Сякаш се е случило с някой друг, някой, когото вече не познавам.

Тя се наведе към мен.

— Какво си спомняш най-ясно?

— Всичко — отвърнах.

— Абсолютно всичко? — очите й проблеснаха зад миглите.

Бурята отвън вилнееше.

Полумракът в стаята придаваше някаква интимност на обстановката и аз потръпнах във виновно очакване. Докъде щеше да ни доведе всичко това. Желаех я толкова много, но дълбоко в себе си съзнавах, че Савана вече не ми принадлежи и никога повече няма да бъде моя.

Усещах присъствието на Тим навсякъде около нея и знаех, че тя му принадлежи.

Отпих глътка вино и върнах чашата на масата.

— Абсолютно всичко — опитах се да остана спокоен. — Нали ти искаше така? Да гледам пълната луна, за да не забравя нищо от онези дни и нощи?

Не й казах, че все още излизам и гледам луната в първия ден на пълнолунието и въпреки чувството за вина се надявах и тя да го нрави.

— Да ти кажа ли какво си спомням най-ясно? — попита тя.

— Когато разбих носа на Тим?

— Не — засмя се тя, но изведнъж стана сериозна. — Когато бяхме на църква. За пръв път, когато те видях с костюм и вратовръзка. Трябва да се обличаш по-често така. Изглеждаше фантастично.

Тя се загледа замечтано, после се усети и върна погледа си към мен.

— Излизаш ли с някоя?

— Не.

— И аз така мисля — кимна Савана. — Иначе щеше да я споменеш.

Тя се загледа през прозореца. В далечината един кон тичаше под дъжда.

— Трябва да ги нахраня. Сигурна съм, че вече се чудят къде съм.

— Спокойно, нищо няма да им стане — обадих се аз.

— Лесно ти е да го кажеш. Повярвай ми, когато са гладни, озверяват точно като нас.

— Сигурно не ти е лесно да се справяш с всичко това съвсем сама.

— Не е лесно, но имам ли избор? Добре, че в института ни влизат в положението. Дават на Тим отпуск, колкото е нужно, а когато е в болница, ми разрешават да отсъствам.

Стрелна ме с поглед и ме подразни.

— Като в армията, нали?

— О, да. Съвсем същото.

Тя се изкиска, но само след миг отново стана сериозна.

— Как беше в Ирак?

Отворих уста да направя обичайния коментар за пясъка, но ненадейно и за себе си казах:

— Трудно е за разказване.

Савана чакаше. Запънах се и отпих глътка вино, за да събера мислите си. Дори и пред нея не ми се говореше затова.

Но нещо ставаше между нас, нещо, което желаех много и в същото време не исках. Заповядах си да погледна към пръстена й и да си представя как ще се почувства тя по-късно, как ще обвинява себе си и мен за предателството.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «С дъх на канела»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «С дъх на канела» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Артър Кларк
Никълъс Спаркс - Тетрадката
Никълъс Спаркс
Никълъс Спаркс - Най-дългото пътуване
Никълъс Спаркс
Никълъс Спаркс - Дарът на светулките
Никълъс Спаркс
Никълъс Спаркс - Светлинка в нощта
Никълъс Спаркс
Никълъс Спаркс - Пристан за двама
Никълъс Спаркс
Никълъс Спаркс - Моят път към теб
Никълъс Спаркс
libcat.ru: книга без обложки
Никълъс Спаркс
Никълъс Спаркс - Последна песен
Никълъс Спаркс
Велимир Петров - Стъкло с дъх на акация
Велимир Петров
Николас Спаркс - Чудо любви
Николас Спаркс
Отзывы о книге «С дъх на канела»

Обсуждение, отзывы о книге «С дъх на канела» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x